Показват се публикациите с етикет експеримент. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет експеримент. Показване на всички публикации

сряда, 26 януари 2011 г.

Не желая да съм лоялен клиент

Е, вече прекалиха. То не бе SMS-и колко отстъпки ще получа и какви телефони ще взема, то не бе обаждания, как съм влязъл в програмата им за лоялни клиенти и да заповядам в офиса им, за да видя какво печеля. Да, за мобилен оператор говоря и по-точно за Глобул. Не е чак толкова лошо на пръв поглед. Обаче тези постоянни обаждания ми пречат на работата, дразнещи са, наред с всичкия спам покрай тях. Да не говорим, че аз съм лоялен клиент от доста години и си знам отстъпките, но офанзивата им започна преди няколко месеца. Разбирам, криза е, всеки се опитва да докопа клиенти, ама аз вече съм абонат и си плащам, друго от мен няма да докопат.
Затова реших, вече веднъж годишно ще закъснявам с плащането си към тях. Това е достатъчно, за да престана да бъда лоялен клиент и няма да ме тормозят толкова. Какво, като ще загубя няколко стотинки отстъпка от сметката си?
Единствено ме притеснява да не са измислили и някаква система за нелоялни клиенти и да ме почнат на нова сметка с тормоза...

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Чрез нахалство към прогрес

Случката е стара, но вчера си я припомних и реших да я споделя.
Отивах на село, но подраних за автобуса с половин час и още нямаше никого. Реших да си направя експеримент с наглостта на хората и започнах да броя. След като се бях наредил първи на опашката, до качването в автобуса пред мен застанаха, познайте колко? Не, всъщност бяха 23! човека. И всичките жени! Зад мен се наредиха още толкова, чинно чакащи реда си. В момента на качване, от някъде се появиха три ученички и се натиснаха най-отпред. Един дядо ги дръпна за ръкава, а на въпроса му "За вас няма ли ред?", те отговориха "Ние сме с карти" и се качиха.
Е, как да ни е наред държавата?

неделя, 10 август 2008 г.

Селекции на породисти хора

Отново ми проработи въображението, този път в областта на човешката нужда да се чупи нещо. Направих връзка с хищниците, които маркират своя територия и се запитах: това ли е доказателството, че и ние хората сме хищници?
Когато човек мине покрай нещо и импулсивно го счупи, просто ей така, дали просто "маркира територия" или е изблик на негативно отношение към труда на другите? Моята теория ми звучи все по-логично, като взема предвид следните фактори:
- човекът все пак си е хищник
- само мъжките екземпляри маркират територии.
Един уважаван от мен човек е казал, че расите се делят на създатели на култури, носители на култури и рушители на култури. Но вече културите толкова се смесиха (особено под влиянието на интернет), че ако си хвърлиш телевизора през прозореца това няма да означава омраза към България примерно, особено ако телевизорът е китайско производство. Но този пример май не се вписа в темата...
Понеже обичам да обсъждам интелигентни теми с майка ми, нейното мнение в скучая бе, че ако правя сравнение с животните, то човекът в случая руши нещо създадено, вместо да изгражда. Аз веднага опонирах с тезата, че ако един леопард препикае дръвче, то едва ли ще го приеме като поливане.
Някакъв извод: маркирането (чупенето) ни е заложено в животинското начало, просто някои хора подтискат инстинкта си и чупят по-рядко. Друг е въпросът за онези, които се гневят на първичните хора, съсипващи всичко край себе си - те може би се сърдят, че някой "маркира" върху собствените им територии...
Май пиша пълни глупости, а?