Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации

неделя, 7 ноември 2010 г.

Свършена работа, ама осрана

Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.

петък, 24 септември 2010 г.

Родна реч омаяна, слята

Неотдавна гледах един английски филм, в който на места преводачът беше сложил субтитри "непреводимо" или "неразбираемо", не помня точно. Имаше и статия някъде, или по телевизията казаха как днешните англичани толкова са развалили езика си, че вече едва се разбират.
Същото става и при нас. Дори по "телевизия номер едно" все повече се допуска некнижовна реч. Особено дразнещата паразитна думичка "еми" преди всяко изречение или загатващото "ама" в края.
Не претендирам, че съм правилно говорящ, все пак говорът се влияе от средата на общуване. Но се стремя да запазя чистотата на езика, която имах преди, когато все още не допусках ден без книга в ръка. Ако и вие чувствате, че трябва да направите корекции в говоренето си, има едно простичко упражнение: четете някоя книга на глас, всеки ден по малко. Ползата от това:
- ще оправите речта си
- ще оправите правописа си
- ще се почувствате по-големи родолюбци
- ще изглеждате по-интелигентни за околните
- ще си намирате по-лесно работа
- ще почувствате, че правите нещо добро за себе си
и ще помогнете на българския език да оцелее

вторник, 6 април 2010 г.

Бъдете мислещи когато говорите

Не се оставяйте инерцията да ви води, проявявайте малко разум и креативност. Използвайте думите по предназначение, като вниквате в смисъла им!
Ксерокс е търговска марка, не наричайте така всички копирни машини!
Памперс също е марка пелени!
Содата се пие само като лекарство, иначе в заведенията предлагат газирана вода!
Рейс не е еднозначно на автобус, това е курс до дадена точка с връщане обратно!
Фасулът е боб, разбира се, но грахът например също е боб!
Шампанско се прави във френската област Champagne, тук пием пенливо вино!
Турци са хората родени в Турция, у нас има българи с турско потекло!

Продължавайте нататък!

сряда, 7 октомври 2009 г.

Моите мъдрости

Навиците убиват тръпката в живота
Животът е поредица от хубави мигове и лоши моменти
Хубавите неща бързо се изпускат
Не съжалявай за изпуснатото, животът е твърде кратък за да събере всичко
Перверзията е секс и сексът е перверзия
Ако се обиждаш от истината, значи си страхливец
Дръж мъката в сърцето си, а не в очите на хората
Накарай времето да работи за теб, не ти за него
Щастливци са тези, които живеят цял живот
Единствено празнотата е завършена
Не давай тон за песен, на която не знаеш текста
Мечтата е храна за душата; сбъдне ли се, става само за тоалетната
Животът е кратка агония, преди смъртта да ни погълне
Тези, които създават законите, първи ги нарушават
Който не може да създава - краде, но и кражбата е изкуство
Колкото по-умен е човек, толкова по-големи глупости прави
Да забравяш значи да прощаваш на Миналото


четвъртък, 16 юли 2009 г.

Чрез нахалство към прогрес

Случката е стара, но вчера си я припомних и реших да я споделя.
Отивах на село, но подраних за автобуса с половин час и още нямаше никого. Реших да си направя експеримент с наглостта на хората и започнах да броя. След като се бях наредил първи на опашката, до качването в автобуса пред мен застанаха, познайте колко? Не, всъщност бяха 23! човека. И всичките жени! Зад мен се наредиха още толкова, чинно чакащи реда си. В момента на качване, от някъде се появиха три ученички и се натиснаха най-отпред. Един дядо ги дръпна за ръкава, а на въпроса му "За вас няма ли ред?", те отговориха "Ние сме с карти" и се качиха.
Е, как да ни е наред държавата?

вторник, 23 юни 2009 г.

Лаптоп назаем

Дойде един клиент в петък да си купува лаптоп. То не бе чудене, не бе избиране. Понеже усетих, че ще е проблемна сделка, оставих колегата да продава, а аз гледах отстрани. Накрая се спряха на 8-инчово Леново.
Още като го включихме да зарежда и започнаха глупавите въпроси. Каква е версията на XP-то, ще може ли да се гледат клипове на него и т.н. Постоянно повтаряше, че вкъщи има още два лаптопа и компютри, но се оказа, че не знае как се изключва Windows освен от копчето. Трябваше надълго и нашироко да му обясняваме, че отварянето на страници в интернет не зависи от скоростта на процесора, а от връзката. А накрая като видя батерията в кашона остана изумен как лаптопа работи без нея, въпреки че е вързан с кабел.
Както и да е... В неделя клиентът цъфна пак. С лаптопа. Тук вече аз го обслужвах и мога да го цитирам:
- Искам да го върна.
- Какъв е проблема Ви с него?
- Клиповете в Интернет засичат.
Докато го заредя и започна да тествам, за да му покажа че греши, той допълни:
- Аз разбирам от компютри, този не си отговаря на параметрите. Няма какво да го пускате, искам да го върна и да си получа парите.
И така, противно на всякаква политика на магазина офисът се задейства, нулира продажбата и му върна парите.
Равносметката: Инсталирахме му софтуер, разделихме му харддиска на три дяла, за да може да прекара един приятен уикенд на вилата си. За мен остана удоволствието да погледам малко клипове, преди да започна да го почиствам, за да мога да го предложа на следващия клиент.