Показват се публикациите с етикет Безобразие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Безобразие. Показване на всички публикации

сряда, 26 януари 2011 г.

Не желая да съм лоялен клиент

Е, вече прекалиха. То не бе SMS-и колко отстъпки ще получа и какви телефони ще взема, то не бе обаждания, как съм влязъл в програмата им за лоялни клиенти и да заповядам в офиса им, за да видя какво печеля. Да, за мобилен оператор говоря и по-точно за Глобул. Не е чак толкова лошо на пръв поглед. Обаче тези постоянни обаждания ми пречат на работата, дразнещи са, наред с всичкия спам покрай тях. Да не говорим, че аз съм лоялен клиент от доста години и си знам отстъпките, но офанзивата им започна преди няколко месеца. Разбирам, криза е, всеки се опитва да докопа клиенти, ама аз вече съм абонат и си плащам, друго от мен няма да докопат.
Затова реших, вече веднъж годишно ще закъснявам с плащането си към тях. Това е достатъчно, за да престана да бъда лоялен клиент и няма да ме тормозят толкова. Какво, като ще загубя няколко стотинки отстъпка от сметката си?
Единствено ме притеснява да не са измислили и някаква система за нелоялни клиенти и да ме почнат на нова сметка с тормоза...

неделя, 7 ноември 2010 г.

Свършена работа, ама осрана

Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.

вторник, 3 август 2010 г.

Стига толкова петролни разливи!

УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова, 1987г

Стихотворението е копирано от slovo.bg





сряда, 28 април 2010 г.

Големите фирми с големите неуредици

Иде реч за Билла. В новооткрития мол на нашата улица отвориха магазин. Майка ми бе първата клиентка от фамилията и се прибра радостна, че са и издали бонус-карта, в която може да трупа точки. Картата бе придружена от два къса, които трупат към нея и ние с брат ми получихме дял. Моментът беше такъв, че се редуваха много празници, рожденни дни и всякакви поводи за яко пазаруване, та се възползвахме да правим камари от точки. И така, докато мина един месец...
При следващото посещение, майка извадила картата си на касата, а касиерката споделила, че тази карта не е валидна, защото не била с правилно попълнени данни.
От всичките точки, които трупахме, остана кръгла нула, а Билла си спечели една голяма точка - мастилено черна.

сряда, 13 август 2008 г.

Официален език в България

Преди няколко дни гледах репортаж по една от телевизиите за англичани, преместили се да живеят в българско село. За жалост пропуснах увода, но после журналистът, направил материала, говореше че трябва да се осигурят преводачи за такива чужденци или (представете си!) техните съседи да се залавят с английския.
Въпросите възникнаха веднага:
- кой е официалният език в България и кой какъв език трябва да учи?
- трябва ли англичаните, които толкова са развалили собствения си език до неразбираемост, да го налагат в държава, която ги е приела за свои поданици?
- ако си купиш техника в български магазин, ръководството към него на какъв език е най-често?
- колко чуждици ни натресоха политици и журналисти за последните 15 години, че трябва и цели езици да знаем?

П.П. Благодаря на blogger.com, че ми позволява да пиша на собствения си език! Всъщност предполагам, че проблемът с езика е измислен от горенамекнатия журналист, просто за да може да си направи материалче. Аз имам доста приятели англичани, живеещи у нас.

сряда, 16 юли 2008 г.

Размисли по ЗДП-то

Онзи ден си ходих на село, а там покрай пътя няма тротоар или каквато и да е възможност да се движат пешеходци.
Понеже съм човек на реда и дисциплината, винаги спазвам правилото да се движа срещу колите, т.е. в левия край на пътя. Напоследък обаче започнах да се замислям дали това правило е актуално, като вземем предвид новите пишман-шофьори (които гледат "Бързи и яростни" и решават да станат господари на пътя).
Идеята ми е следната: всеки шофьор по време на каране се съобразява, че отдясно свършва пътя и са възможни препятствия (както и пешеходци, спазващи ЗДП). Но диваците, които карат като за последно (за някои наистина става такова), не знаят какво е ЗДП и не обичат коли пред себе си, се намират по-често в лявото платно. А един пешеходец там би бил обърнат с гръб и няма да има възможност да реагира. Ето затова вече се движа срещу тях и съм по-спокоен...

Допълнение: ЗДП означава Закон за движение по пътищата.