Дойде един клиент в петък да си купува лаптоп. То не бе чудене, не бе избиране. Понеже усетих, че ще е проблемна сделка, оставих колегата да продава, а аз гледах отстрани. Накрая се спряха на 8-инчово Леново.
Още като го включихме да зарежда и започнаха глупавите въпроси. Каква е версията на XP-то, ще може ли да се гледат клипове на него и т.н. Постоянно повтаряше, че вкъщи има още два лаптопа и компютри, но се оказа, че не знае как се изключва Windows освен от копчето. Трябваше надълго и нашироко да му обясняваме, че отварянето на страници в интернет не зависи от скоростта на процесора, а от връзката. А накрая като видя батерията в кашона остана изумен как лаптопа работи без нея, въпреки че е вързан с кабел.
Както и да е... В неделя клиентът цъфна пак. С лаптопа. Тук вече аз го обслужвах и мога да го цитирам:
- Искам да го върна.
- Какъв е проблема Ви с него?
- Клиповете в Интернет засичат.
Докато го заредя и започна да тествам, за да му покажа че греши, той допълни:
- Аз разбирам от компютри, този не си отговаря на параметрите. Няма какво да го пускате, искам да го върна и да си получа парите.
И така, противно на всякаква политика на магазина офисът се задейства, нулира продажбата и му върна парите.
Равносметката: Инсталирахме му софтуер, разделихме му харддиска на три дяла, за да може да прекара един приятен уикенд на вилата си. За мен остана удоволствието да погледам малко клипове, преди да започна да го почиствам, за да мога да го предложа на следващия клиент.
