неделя, 31 октомври 2010 г.

Оптимизация на Гугъл

Когато търсачката излезе на бял свят веднага се влюбих в нея. Изчистен дизайн, не като натруфения хит тогава, Yahoo, бързи резултати и лесни опции за по-подробно търсене. От тогава не съм използвал друга търсачка и никога не съм се чудил как стана толкова популярна.
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.

Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.

В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Футболни страсти или мода?

Много пъти са ме питали от кой отбор съм, Левски или ЦСКА. На което аз отговарям, че съм от Габрово и моят отбор е Янтра. Но това винаги се оказва незадоволителен отговор и не мога да разбера защо. Как мога да избера от отбор, с който нямам нищо общо, само за да съм в едната "партия"?
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Оправия българска

Постоянно наблюдавам една и съща гледка по обществения транспорт. Хора се качват, дават пари на шофьора и не изчакват за билетче, като показват добронамереност към него, че ще гушне някой лев в джоба и ще бъде доволен. Или ако има билетопродавач, слизайки на спирката си, пътниците му мушват билетчетата си в ръката, за да може да ги продаде отново и да закърпи мизерната си заплата.
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?

петък, 22 октомври 2010 г.

За Панагюрското съкровище и други такива

Излъчваните дебати къде да стои съкровището, в София или Пловдив, ме накараха да се замисля. Трябва ли всичко да се концентрира в столицата, с основанието, че там повече хора ще могат да го виждат? Трябва ли другите градове в България да продължат да се обезлюдяват, а с това да падат и приходите на общините, от които се издържа "великата" София и държавата?
Така всички чуждестранни гости ще носят само спомена за порутените сгради и улици, гъмжилото от изнервени коли и няма да се докоснат до красотата на природата ни, пътувайки до някой китен край, за да видят чудесата на родината ни. Туризмът ще остане само по черноморието, ако изобщо някой реши да почива в бетонните паркове с недостъпни плажове. Учениците няма да правят обиколни екскурзии с автобуси, както бе навремето, а ще пътуват до София и обратно. Всички ще търсят работа там, а в малките градчета ще останат само англичани, които с право вече искат да издигнат свои представители за кметове...
Не съм съгласен! Не ми се гледа по телевизията само за проблемите на София! Сигурно децата навред знаят коя е Йорданка Фандъкова, но не и как се казва кметът в собствения им град. Не искам да стъпвам в най-грозният и гротесков град в България, в който се събират всички мошеници и тарикати, след като не могат повече да се развихрят в малките градчета, където всеки познава всеки.
Писна ми да се делим на софиянци и провинциалисти!

сряда, 20 октомври 2010 г.

Статистика



събота, 16 октомври 2010 г.

Лаф на деня

Искам iPod, но да не е NEO

вторник, 12 октомври 2010 г.

Малко циничен хумор

Дами и господа,

Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на това твърдение:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма, аз съм проверил специално.
А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има:
1 далече, по-далече, най-далече, на майната си (на пи-и-и-чка си майна)
2 близо, по-близо, най-близо, на един кур разстояние (на една пишка място).
3 Хубаво, по-хубаво, най-хубаво, ебало си е майката.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Няма.
А на нашенски има - “Аз съм се бил напил и съм се бил бил”.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате.
А ние имаме - “Щял съм бил да работя”.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до: "I don't know"или "No idea".
А вижте ние колко заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "Ебеш ли го!", «Бъ ли маа му!», "А сега ме хвана на тясно!"

6. Може ли някой език да се похвали с простичката фраза, която изразява действие, което ще се извърши в непосредствен бъдещ момент, но всъщност се извършва с такава бързина в момвнта на изговарянето, че се превръща в свършен факт, т.е. умело съчетание между сегашно и минало време в бъдещето: «Ей сега ти ебах майката!»

7. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава универсална дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата "такова".

На последната 7-ма точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ..."

събота, 2 октомври 2010 г.

Да караш най-скъпата кола - предимства

Какво ми хрумна със сутрешната чаша кафе. Предимства да караш най-скъпата кола са:
- мацките сами ще искат да се возят при теб
- ще виждаш парите си всеки ден
- няма да ти се кисне пред компютър по цял ден
- няма да има значение как се обличаш и дали си избръснат
- катаджиите ще искат да погледат двигателя, а не аптечката
- няма опасност да ти я откраднат, защото трудно се пласира такава кола
- ще се научиш да караш по правилник, за да не я блъснеш
- ще те дават по телевизията и във Vbox
- ще имаш купища приятели
- ако останеш без работа винаги можеш да я превърнеш в най-желаното такси