Някакво начало

Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирахме. Мълчахме. Очаквахме нещо, но не бях наясно какво. А и мисълта ми беше заета с проблема защо не виждам лицата на спътниците си? Единият беше мъж, седнал срещу мен с гръб към недалечния град. Изглеждаше уморен - по-скоро умствено, отколкото физически. Инстинктът ми подсказваше, че трябва да се пазя от него. Да се страхувам. Да бъда нащрек. Да пазя човека до себе си...
До мен седеше жена. Неизвестна. Но част от мен. Добрата ми част. Обичах я, въпреки, че не познавам обичта. Гледах пламъците, които се мятаха без никакъв синхрон и извън всякакви математически логики. Парченце хаос в подредената вселена. Същият хаос, който се бе вселил в мен от известно време и ме плашеше. Правеше ме различен, непредсказуем и неконтролируем.
- Започна - жената протегна ръка напред. Тримата обърнахме безлики погледи към града и видяхме сиянието. Мъжът разкърши рамене:
- Ще погледна - изправи се.
Зад нас, огромна купчина железа, пречупени в гротескна форма, три богоподобни туловища, наведени над главите ни, сякаш сме техни играчки. Едното бавно и мощно се издигна, мъжът беше на мястото на главата му, цели двайсет метра нагоре. Не гледах към него. Той беше завършил своя път и щеше да умре. Хванах ръката на жената без лице. Тя ме погледна и за момент се зачудих какво вижда. После каза:
- Да си вървим.
Изправихме се, обърнахме гръб на сивия град и тръгнахме. От тук започваше бъдещето. Миналото ни махна за сбогуване, после със замах посегна и направи огромна дупка в мен. Черна болка, която завинаги оставаше мой спътник.
Така трябваше да бъде...

Свършена работа, ама осрана

Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.

Какво значи хакер?

Eric Steven Raymond

Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер. Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера.
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.

Оптимизация на Гугъл

Когато търсачката излезе на бял свят веднага се влюбих в нея. Изчистен дизайн, не като натруфения хит тогава, Yahoo, бързи резултати и лесни опции за по-подробно търсене. От тогава не съм използвал друга търсачка и никога не съм се чудил как стана толкова популярна.
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.

Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.

В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...

Футболни страсти или мода?

Много пъти са ме питали от кой отбор съм, Левски или ЦСКА. На което аз отговарям, че съм от Габрово и моят отбор е Янтра. Но това винаги се оказва незадоволителен отговор и не мога да разбера защо. Как мога да избера от отбор, с който нямам нищо общо, само за да съм в едната "партия"?
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...

Оправия българска

Постоянно наблюдавам една и съща гледка по обществения транспорт. Хора се качват, дават пари на шофьора и не изчакват за билетче, като показват добронамереност към него, че ще гушне някой лев в джоба и ще бъде доволен. Или ако има билетопродавач, слизайки на спирката си, пътниците му мушват билетчетата си в ръката, за да може да ги продаде отново и да закърпи мизерната си заплата.
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?

За Панагюрското съкровище и други такива

Излъчваните дебати къде да стои съкровището, в София или Пловдив, ме накараха да се замисля. Трябва ли всичко да се концентрира в столицата, с основанието, че там повече хора ще могат да го виждат? Трябва ли другите градове в България да продължат да се обезлюдяват, а с това да падат и приходите на общините, от които се издържа "великата" София и държавата?
Така всички чуждестранни гости ще носят само спомена за порутените сгради и улици, гъмжилото от изнервени коли и няма да се докоснат до красотата на природата ни, пътувайки до някой китен край, за да видят чудесата на родината ни. Туризмът ще остане само по черноморието, ако изобщо някой реши да почива в бетонните паркове с недостъпни плажове. Учениците няма да правят обиколни екскурзии с автобуси, както бе навремето, а ще пътуват до София и обратно. Всички ще търсят работа там, а в малките градчета ще останат само англичани, които с право вече искат да издигнат свои представители за кметове...
Не съм съгласен! Не ми се гледа по телевизията само за проблемите на София! Сигурно децата навред знаят коя е Йорданка Фандъкова, но не и как се казва кметът в собствения им град. Не искам да стъпвам в най-грозният и гротесков град в България, в който се събират всички мошеници и тарикати, след като не могат повече да се развихрят в малките градчета, където всеки познава всеки.
Писна ми да се делим на софиянци и провинциалисти!

Статистика

Лаф на деня

Искам iPod, но да не е NEO

Малко циничен хумор

Дами и господа,

Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на това твърдение:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма, аз съм проверил специално.
А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има:
1 далече, по-далече, най-далече, на майната си (на пи-и-и-чка си майна)
2 близо, по-близо, най-близо, на един кур разстояние (на една пишка място).
3 Хубаво, по-хубаво, най-хубаво, ебало си е майката.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Няма.
А на нашенски има - “Аз съм се бил напил и съм се бил бил”.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате.
А ние имаме - “Щял съм бил да работя”.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до: "I don't know"или "No idea".
А вижте ние колко заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "Ебеш ли го!", «Бъ ли маа му!», "А сега ме хвана на тясно!"

6. Може ли някой език да се похвали с простичката фраза, която изразява действие, което ще се извърши в непосредствен бъдещ момент, но всъщност се извършва с такава бързина в момвнта на изговарянето, че се превръща в свършен факт, т.е. умело съчетание между сегашно и минало време в бъдещето: «Ей сега ти ебах майката!»

7. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава универсална дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата "такова".

На последната 7-ма точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ..."

Да караш най-скъпата кола - предимства

Какво ми хрумна със сутрешната чаша кафе. Предимства да караш най-скъпата кола са:
- мацките сами ще искат да се возят при теб
- ще виждаш парите си всеки ден
- няма да ти се кисне пред компютър по цял ден
- няма да има значение как се обличаш и дали си избръснат
- катаджиите ще искат да погледат двигателя, а не аптечката
- няма опасност да ти я откраднат, защото трудно се пласира такава кола
- ще се научиш да караш по правилник, за да не я блъснеш
- ще те дават по телевизията и във Vbox
- ще имаш купища приятели
- ако останеш без работа винаги можеш да я превърнеш в най-желаното такси

Родна реч омаяна, слята

Неотдавна гледах един английски филм, в който на места преводачът беше сложил субтитри "непреводимо" или "неразбираемо", не помня точно. Имаше и статия някъде, или по телевизията казаха как днешните англичани толкова са развалили езика си, че вече едва се разбират.
Същото става и при нас. Дори по "телевизия номер едно" все повече се допуска некнижовна реч. Особено дразнещата паразитна думичка "еми" преди всяко изречение или загатващото "ама" в края.
Не претендирам, че съм правилно говорящ, все пак говорът се влияе от средата на общуване. Но се стремя да запазя чистотата на езика, която имах преди, когато все още не допусках ден без книга в ръка. Ако и вие чувствате, че трябва да направите корекции в говоренето си, има едно простичко упражнение: четете някоя книга на глас, всеки ден по малко. Ползата от това:
- ще оправите речта си
- ще оправите правописа си
- ще се почувствате по-големи родолюбци
- ще изглеждате по-интелигентни за околните
- ще си намирате по-лесно работа
- ще почувствате, че правите нещо добро за себе си
и ще помогнете на българския език да оцелее

Стига толкова петролни разливи!

УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова, 1987г

Стихотворението е копирано от slovo.bg

Имам нужда от Замунда

Не искам да ощетявам никого, като тегля безплатно филми и музика от интернет. Например певци като 5оCent, които имат къщи "само" с 19 спални, а можеха да са двойно повече, ако си купувахме техните албуми.
Искам да ходя на кино, да гледам филми като Аватар и Мисия Лондон, но най-близкото кино е на 60 километра от нашия град. Бих искал, когато ми се догледа някой стар филм, да отскоча до близката видеотека, ако държавата не ги бе затрила с непосилни данъци.
Искам да си купувам музика, но какво съм виновен, че се увличам по албуми, които са били издавани преди много години и изобщо не са продавани в България.
Нека не се превръщаме в цензурирана държава като Китай и Куба, иначе ще сме загубили 20 години опити да заживеем в свободна страна! Нека се направи нещо в тази България, но да се започне от където трябва и както трябва, а не да се оправдават вечно с "черния" интернет и все той да им е трън в очите.
Казват, че сме на първо място по интернет-пиратство в Европа. А истинските пирати на първо място са сомалийците и причината е една - доходите на населението.
Ако имаш средствата да си купиш оригинален продукт, би ли ползвал менте?

Големите фирми с големите неуредици

Иде реч за Билла. В новооткрития мол на нашата улица отвориха магазин. Майка ми бе първата клиентка от фамилията и се прибра радостна, че са и издали бонус-карта, в която може да трупа точки. Картата бе придружена от два къса, които трупат към нея и ние с брат ми получихме дял. Моментът беше такъв, че се редуваха много празници, рожденни дни и всякакви поводи за яко пазаруване, та се възползвахме да правим камари от точки. И така, докато мина един месец...
При следващото посещение, майка извадила картата си на касата, а касиерката споделила, че тази карта не е валидна, защото не била с правилно попълнени данни.
От всичките точки, които трупахме, остана кръгла нула, а Билла си спечели една голяма точка - мастилено черна.

Любими цитати и мъдрости

Авраам повярвал в Бог по силата на абсурда. Вярата е абсурд. Любовта също. Трябва да вярваш.
Дейвид Морел

Онзи, който не се страхува от нищо, е по-могъщ от този, от когото се страхуват всички.
Фридрих фон Шилер

Мъртвите са дарени с тишина, а живите с мълчание.
Христо Фотев

Вървя по въже, не ми ръкопляскайте, това е моят път. Облякох си клоунски дрехи да ви разсмея когато падна.
Иван Кулеков

Който не умре от меч, ще умре по друга причина. Причините са много - смъртта е една.
Осама бин Ладин

Ей богу, толкова сте хубава, че ми се иска просто да седна и да заплача.
Ъруин Шоу, "Богат беден"

Рицарят има светлина, когато правилно влиза на сцената.
Том Стопърд

Аз съм мрак със извор в светлината, с извор в теб самия.
Херман Мелвил, "Моби Дик"

Може и да остарявам, но отказвам да порасна.
Катлийн Доухърти

Човекът е въже, простиращо се между животното и Супермена - въже над бездна.
Фридрих Ницше

Мечтата на едно момче е като вятъра лудешки, и дълги като цял живот са мислите момчешки.
Лонгфелоу

Когато слънцето залезе, никоя свещ не може да го замени.
"Песен за огън и лед"

Всяка достатъчно напредничава технология е неотличима от магията.
Артър Кларк

Хората са три вида - част от проблема, част от решението и част от пейзажа.
неизвестен

Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.
Паулу Коелю

Предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително.
Аристотел

Безчестен е онзи, що казва "сбогом", когато мрак обвие пътя.
Гимли, син на Глоин

Никой, който върши добро, не го прави просто така. Винаги е някаква сделка.Правите нещо добро и получавате нещо в замяна - благодарност, признание или дори само знанието, че сте извършили нещо положително.
Волфганг Холбайн

Този, който пита, е глупав 5 минути, а този, който не пита - цял живот.
Китай

Това, че не ни свързва любов, не е причина да ни дели омраза.
Съмърсет Моъм

Хората рядко имат смелостта да са докрай добри или докрай лоши.
Макиавели

Светът е евтино и долнопробно място, натъпкано с нежелани наематели, които винаги закъсняват с наема
Рос Томас

Бъдете мислещи когато говорите

Не се оставяйте инерцията да ви води, проявявайте малко разум и креативност. Използвайте думите по предназначение, като вниквате в смисъла им!
Ксерокс е търговска марка, не наричайте така всички копирни машини!
Памперс също е марка пелени!
Содата се пие само като лекарство, иначе в заведенията предлагат газирана вода!
Рейс не е еднозначно на автобус, това е курс до дадена точка с връщане обратно!
Фасулът е боб, разбира се, но грахът например също е боб!
Шампанско се прави във френската област Champagne, тук пием пенливо вино!
Турци са хората родени в Турция, у нас има българи с турско потекло!

Продължавайте нататък!

За гаранциите и рекламациите

Всеки ден се срещам с хора, които знаят, че имат някакви права, но не им е ясно за какво става дума. Вина имат както самите потребители, че не се интересуват малко по-задълбочено, така и медиите, за които следенето на рейтинги е по-важно, отколкото навлизането в материята на нещата, за които говорят. Но за медиите ще пиша отделен пост, а сега ще се опитам с най-прости думички да разясня на хората за техните права, когато купуват дадена стока и ще дешифрирам толкова малко четеният Закон за защита на потребителите.
Най-често срещаните заблуди сред купувачите са:
- гаранцията на всичко е две години
- ако стоката ми се повреди, продавачът е длъжен да я подмени
Пояснявам:
Никъде в Закона не пише, че гаранцията става две години. Там се говори за срок на рекламация, който е нещо съвсем различно. Самият продукт може да бъде без никаква гаранция, но пак имате правото да направите рекламация в двугодишен срок.
Търговската гаранция се дава обикновено от производителя или вносителя. Например, ако си купувате принтер HP от Техномаркет, гаранционната карта не е от името на търговската верига, а от името на вносителя. Не се бъркайте с това, че ви я попълват в магазина! Тази гаранция покрива повреди, проявили се след продажбата не по вина на потребителя, или, в специални случаи, дори такива, причинени непредумишлено от него. Ако се позовавате на гаранцията, трябва да отидете в сервиза, посочен в нея.
От друга страна, продавачът отговаря за несъответствия с договора за продажба. Примерно, след като сте си закупили принтер, се оказва, че не е възможно да му се подменят консумативите с други, поради техническо разминаване. Тогава вече продавачът е длъжен да го приведе във вид, в който е сключен договорът за продажба (т.е. вие сте закупили принтер, който е със сменяеми консумативи).
Търговската гаранция е изявление на производителя или вносителя или търговеца, че стоката при нормална предписана употреба ще запази своите качества в определен период и ако не ги запази, то разходите по привеждане на стоката в съответствие ще са за сметка на производителя, вносителя, респективно в редки случаи търговеца. Търговската гаранция се удостоверява с гаранционна карта.
Търговецът е длъжен да продаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба и отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието и дори стоката да няма търговска гаранция или е с изтекла такава. Рекламацията се удостоверява с касов бон.
Двата документа, търговска гаранция и касов бон, са неделими един от друг, освен в случаите, когато стоката няма търговска гаранция. Тогава е достатъчен само касов бон.

За повече яснота ще ви цитирам друго изказване по темата:
1. Търговската гаранция няма нищо общо с отговорността на продавача за несъответствие на стоката;
2. Търговската гаранция не е задължителна, но когато се предоставя тя трябва да има задължителни реквизити;
3. Няма изискване за срок на търговската гаранция - може да се предостави за 1 м., може и за 10 г.
4. Търговската гаранция обикновено се предоставя от производителя, респективно вносителите и те са лицата които отговарят по нея. Нищо, че ви я връчват в магазина. Ако се позовете на нея, то трябва да отидете да предявите рекламацията там, където е описано в гаранционната карта. Обикновено това е в сервиз, който е в договорни отношения с вносителите или производителите. По-големите вериги си имат собствени сервизни бази.
5. Дали потребителя е получил търговска гаранция или не, то има правото да си предяви рекламация пред търговеца на общо основание, т.е. отговорността му за несъответствие на потребителската стока с договореното, което несъотвествие се е проявило до 2 г. от доставката на стоката /законът нарочно говори за доставка, а не за покупка, защото предаването на стоката може да стане в по късен момент от сключване на договора и плащане на цената/.
6. На кое от двете ще избере да се позове потребителя, зависи само от неговата воля.
7. Има и въпроси, за какво е тогава тази търг. гаранция, след като продавача си отговаря на общо основание. Ами защото т.г. може да е със срок по-дълъг от 2 г., както и други неща, които когато имам време ще ги обясня. Също така неправилно се употребява термина законова гаранция. Това е отговорност за несъотвествие, защото законът нямам как да ви гарантира каквото и да е било. Гаранцията е изявление на производителя или вносителя или търговеца, че стоката при нормална предписана употреба ще запази своите качества в определен период и ако не ги запази, то разходите по привеждане на стоката в съответствие ще са за сметка на производителя, вносителя, респективно в редки случаи търговеца.
8. Права по Закона за защита на потребителите могат да упражняват само потребители в смисъла, който той дава на това понятие - единствено и само физически лица /не фирми/, които са придобили стоката или услугата за свои нужди и не са свързани с упражняване на професия или занаят. Затова когато пазарувате, гледайте кой ще е страна по договора, та после да няма................ох, ах.

Цитатът е на човек, който твърди, че е участвал в съставянето на Закона за защита на потребителите.
Остана само да добавя, че двете понятия имат връзка само в едно положение. Ако срокът на търговската гаранция е по-дълъг от две години, тогава и срокът за рекламация се приравнява с него.