Български пощи
Интервю с комарджия
вторник, 2 септември 2008 г.
четвъртък, 28 август 2008 г.
Идея за печелене на пари
Ако се нуждаете от по-бърза интернет връзка, изпратете SMS на номер 0000 (2,50лв с ДДС) и ще удвоим вашата скорост за срок от 24 часа
петък, 22 август 2008 г.
Народни мъдрости
В днешното модерно интернет време поговорките все още важат. Може би просто трябва малко да се редактират, за да придобият по-съвременен облик:
Който търси в Гугъл, намира.
На чужд сайт и сто атаки са малко.
Всяка Java да си знае кода.
Сговорна дружина рейтинг повдига.
Всяко спиране на нета за три дни.
Трай, бабо, за рейтинг.
Прави форум, да те лаят.
На лъжата разширенията са къси.
Накарай мързеливия на работа, да ти направи сайт.
Който прави спам, от спам умира.
Който прави сайт другиму, сам попада в него.
Чатърите се броят наесен.
Кучетата си лаят, PR-ът си върви.
По дизайна посрещат, по базата данни изпращат.
Това се сетих, докато си изпия кафето.
Който търси в Гугъл, намира.
На чужд сайт и сто атаки са малко.
Всяка Java да си знае кода.
Сговорна дружина рейтинг повдига.
Всяко спиране на нета за три дни.
Трай, бабо, за рейтинг.
Прави форум, да те лаят.
На лъжата разширенията са къси.
Накарай мързеливия на работа, да ти направи сайт.
Който прави спам, от спам умира.
Който прави сайт другиму, сам попада в него.
Чатърите се броят наесен.
Кучетата си лаят, PR-ът си върви.
По дизайна посрещат, по базата данни изпращат.
Това се сетих, докато си изпия кафето.
сряда, 13 август 2008 г.
Официален език в България
Преди няколко дни гледах репортаж по една от телевизиите за англичани, преместили се да живеят в българско село. За жалост пропуснах увода, но после журналистът, направил материала, говореше че трябва да се осигурят преводачи за такива чужденци или (представете си!) техните съседи да се залавят с английския.
Въпросите възникнаха веднага:
- кой е официалният език в България и кой какъв език трябва да учи?
- трябва ли англичаните, които толкова са развалили собствения си език до неразбираемост, да го налагат в държава, която ги е приела за свои поданици?
- ако си купиш техника в български магазин, ръководството към него на какъв език е най-често?
- колко чуждици ни натресоха политици и журналисти за последните 15 години, че трябва и цели езици да знаем?
П.П. Благодаря на blogger.com, че ми позволява да пиша на собствения си език! Всъщност предполагам, че проблемът с езика е измислен от горенамекнатия журналист, просто за да може да си направи материалче. Аз имам доста приятели англичани, живеещи у нас.
Въпросите възникнаха веднага:
- кой е официалният език в България и кой какъв език трябва да учи?
- трябва ли англичаните, които толкова са развалили собствения си език до неразбираемост, да го налагат в държава, която ги е приела за свои поданици?
- ако си купиш техника в български магазин, ръководството към него на какъв език е най-често?
- колко чуждици ни натресоха политици и журналисти за последните 15 години, че трябва и цели езици да знаем?
П.П. Благодаря на blogger.com, че ми позволява да пиша на собствения си език! Всъщност предполагам, че проблемът с езика е измислен от горенамекнатия журналист, просто за да може да си направи материалче. Аз имам доста приятели англичани, живеещи у нас.
неделя, 10 август 2008 г.
Селекции на породисти хора
Отново ми проработи въображението, този път в областта на човешката нужда да се чупи нещо. Направих връзка с хищниците, които маркират своя територия и се запитах: това ли е доказателството, че и ние хората сме хищници?
Когато човек мине покрай нещо и импулсивно го счупи, просто ей така, дали просто "маркира територия" или е изблик на негативно отношение към труда на другите? Моята теория ми звучи все по-логично, като взема предвид следните фактори:
- човекът все пак си е хищник
- само мъжките екземпляри маркират територии.
Един уважаван от мен човек е казал, че расите се делят на създатели на култури, носители на култури и рушители на култури. Но вече културите толкова се смесиха (особено под влиянието на интернет), че ако си хвърлиш телевизора през прозореца това няма да означава омраза към България примерно, особено ако телевизорът е китайско производство. Но този пример май не се вписа в темата...
Понеже обичам да обсъждам интелигентни теми с майка ми, нейното мнение в скучая бе, че ако правя сравнение с животните, то човекът в случая руши нещо създадено, вместо да изгражда. Аз веднага опонирах с тезата, че ако един леопард препикае дръвче, то едва ли ще го приеме като поливане.
Някакъв извод: маркирането (чупенето) ни е заложено в животинското начало, просто някои хора подтискат инстинкта си и чупят по-рядко. Друг е въпросът за онези, които се гневят на първичните хора, съсипващи всичко край себе си - те може би се сърдят, че някой "маркира" върху собствените им територии...
Май пиша пълни глупости, а?
Когато човек мине покрай нещо и импулсивно го счупи, просто ей така, дали просто "маркира територия" или е изблик на негативно отношение към труда на другите? Моята теория ми звучи все по-логично, като взема предвид следните фактори:
- човекът все пак си е хищник
- само мъжките екземпляри маркират територии.
Един уважаван от мен човек е казал, че расите се делят на създатели на култури, носители на култури и рушители на култури. Но вече културите толкова се смесиха (особено под влиянието на интернет), че ако си хвърлиш телевизора през прозореца това няма да означава омраза към България примерно, особено ако телевизорът е китайско производство. Но този пример май не се вписа в темата...
Понеже обичам да обсъждам интелигентни теми с майка ми, нейното мнение в скучая бе, че ако правя сравнение с животните, то човекът в случая руши нещо създадено, вместо да изгражда. Аз веднага опонирах с тезата, че ако един леопард препикае дръвче, то едва ли ще го приеме като поливане.
Някакъв извод: маркирането (чупенето) ни е заложено в животинското начало, просто някои хора подтискат инстинкта си и чупят по-рядко. Друг е въпросът за онези, които се гневят на първичните хора, съсипващи всичко край себе си - те може би се сърдят, че някой "маркира" върху собствените им територии...
Май пиша пълни глупости, а?
петък, 25 юли 2008 г.
Искаш да направиш браузърна игра?
Има няколко основни фактора, с които трябва да се съобразите преди да започнете . В момента работя по своя игра и имам изградена концепция за втора, така че бих искал да споделя опита си с вас.
Тази тема не е за професионалисти, а за ентусиасти, които тепърва искат да създадат браузърна игра.
1.Концепция
Изградете си ясна представа какво ще представлява играта ви от начало до край. Не се ограничавайте само с решението, че ще правите (примерно) ролева игра и толкова. Обмислете средата, играчите, развитието и смисъла от цялата работа. За да бъде успешна играта ви, трябва да е интересна на потребителите.
Не се хвърляйте на сложни системи и безброй възможности за играчите, защото колкото по-сложно направите всичко, толкова повече играчи ще отблъснете.
Бъдете поне малко оригинални спрямо другите игри или играта, която ви е вдъхновила. Така освен че имате по-голям шанс за успех, ще избегнете и евентуални проблеми с авторските права ако копирате от другите.
Намислете сценарий на играча и го проигравайте мислено известно време. Какво ще прави героят, как ще се развива, как ще взаимодейства със средата и останалите играчи.
2.Планиране
Направете си план за параметрите в играта. Размер на вселената, качества на играчите, какви менюта ще има и какви опции ще са възможни. Напишете си някъде как ще се променят нещата (умения, сгради), как ще расте трудността и посмятайте малко, за да направите някакъв първоначален баланс (който ще можете да коригирате на по-късен етап). Основното, за което трябва следите, е играта да е интересна на потребителя на всеки свой етап и да не го отказва с повтарящи се схеми или резки промени в трудността на игра. Помислете за възможности, които могат да се откриват пред играча след определен етап в играта, за да задържат вниманието и интереса му. И си записвайте всичко!
3.Обмисляне
Обмислете добре всичко, не бързайте да започвате! Проигравайте мислено играта постоянно, ако трябва искайте мнението и на други, но без да издавате цялата си концепция. Просто се интересувайте какво биха правили във вселена като вашата и как биха искали да се развиват. Може да получите много ценни идеи.
Не мислете как ще го правите, а как ще изглежда! Ще е голяма грешка на този етап да мислите по начина "ще е хубаво там да сложа меню, но в каква таблица и колко пиксела да са бутоните"... Това само ще ви отвлече вниманието от цялостната визия на играта.
Първо завършете всичко в ума си и после започвайте с кода!
4.Реализиране
Съставете си параметри за реализацията. В кои аспекти на играта ще имате нужда от специалисти (не се заблуждавайте, че сте най-добрите едновременно и в дизайна и в програмирането, две глави е по-добре от една). Помислете от къде ще започнете и как ще развивате разработката, какви ресурси ще са ви необходими и начините за добавянето им.
Поставете си срокове за всеки един етап от разработката! Така ще усещате как нещата вървят напред и няма да добиете чувството на буксуване.
Не бързайте да пускате бета-версия преди да сте сигурни в качеството на продукта. Някои световно известни и масови игри от години не смеят да обявят пълна версия.
И най-вече, бъдете търпеливи и упорити! Качествена игра не се прави за месец.
5.Основни правила
- тествайте постоянно
- не си поставяйте рамки, развивайте се
- не гонете високи цели от самото начало, а бъдете търпеливи
- не се страхувайте да експериментирате
- никога не се отказвайте!
Ще се радвам на креативни коментари, за да натрупам още опит.
Тази тема не е за професионалисти, а за ентусиасти, които тепърва искат да създадат браузърна игра.
1.Концепция
Изградете си ясна представа какво ще представлява играта ви от начало до край. Не се ограничавайте само с решението, че ще правите (примерно) ролева игра и толкова. Обмислете средата, играчите, развитието и смисъла от цялата работа. За да бъде успешна играта ви, трябва да е интересна на потребителите.
Не се хвърляйте на сложни системи и безброй възможности за играчите, защото колкото по-сложно направите всичко, толкова повече играчи ще отблъснете.
Бъдете поне малко оригинални спрямо другите игри или играта, която ви е вдъхновила. Така освен че имате по-голям шанс за успех, ще избегнете и евентуални проблеми с авторските права ако копирате от другите.
Намислете сценарий на играча и го проигравайте мислено известно време. Какво ще прави героят, как ще се развива, как ще взаимодейства със средата и останалите играчи.
2.Планиране
Направете си план за параметрите в играта. Размер на вселената, качества на играчите, какви менюта ще има и какви опции ще са възможни. Напишете си някъде как ще се променят нещата (умения, сгради), как ще расте трудността и посмятайте малко, за да направите някакъв първоначален баланс (който ще можете да коригирате на по-късен етап). Основното, за което трябва следите, е играта да е интересна на потребителя на всеки свой етап и да не го отказва с повтарящи се схеми или резки промени в трудността на игра. Помислете за възможности, които могат да се откриват пред играча след определен етап в играта, за да задържат вниманието и интереса му. И си записвайте всичко!
3.Обмисляне
Обмислете добре всичко, не бързайте да започвате! Проигравайте мислено играта постоянно, ако трябва искайте мнението и на други, но без да издавате цялата си концепция. Просто се интересувайте какво биха правили във вселена като вашата и как биха искали да се развиват. Може да получите много ценни идеи.
Не мислете как ще го правите, а как ще изглежда! Ще е голяма грешка на този етап да мислите по начина "ще е хубаво там да сложа меню, но в каква таблица и колко пиксела да са бутоните"... Това само ще ви отвлече вниманието от цялостната визия на играта.
Първо завършете всичко в ума си и после започвайте с кода!
4.Реализиране
Съставете си параметри за реализацията. В кои аспекти на играта ще имате нужда от специалисти (не се заблуждавайте, че сте най-добрите едновременно и в дизайна и в програмирането, две глави е по-добре от една). Помислете от къде ще започнете и как ще развивате разработката, какви ресурси ще са ви необходими и начините за добавянето им.
Поставете си срокове за всеки един етап от разработката! Така ще усещате как нещата вървят напред и няма да добиете чувството на буксуване.
Не бързайте да пускате бета-версия преди да сте сигурни в качеството на продукта. Някои световно известни и масови игри от години не смеят да обявят пълна версия.
И най-вече, бъдете търпеливи и упорити! Качествена игра не се прави за месец.
5.Основни правила
- тествайте постоянно
- не си поставяйте рамки, развивайте се
- не гонете високи цели от самото начало, а бъдете търпеливи
- не се страхувайте да експериментирате
- никога не се отказвайте!
Ще се радвам на креативни коментари, за да натрупам още опит.
сряда, 16 юли 2008 г.
Размисли по ЗДП-то
Онзи ден си ходих на село, а там покрай пътя няма тротоар или каквато и да е възможност да се движат пешеходци.
Понеже съм човек на реда и дисциплината, винаги спазвам правилото да се движа срещу колите, т.е. в левия край на пътя. Напоследък обаче започнах да се замислям дали това правило е актуално, като вземем предвид новите пишман-шофьори (които гледат "Бързи и яростни" и решават да станат господари на пътя).
Идеята ми е следната: всеки шофьор по време на каране се съобразява, че отдясно свършва пътя и са възможни препятствия (както и пешеходци, спазващи ЗДП). Но диваците, които карат като за последно (за някои наистина става такова), не знаят какво е ЗДП и не обичат коли пред себе си, се намират по-често в лявото платно. А един пешеходец там би бил обърнат с гръб и няма да има възможност да реагира. Ето затова вече се движа срещу тях и съм по-спокоен...
Допълнение: ЗДП означава Закон за движение по пътищата.
Понеже съм човек на реда и дисциплината, винаги спазвам правилото да се движа срещу колите, т.е. в левия край на пътя. Напоследък обаче започнах да се замислям дали това правило е актуално, като вземем предвид новите пишман-шофьори (които гледат "Бързи и яростни" и решават да станат господари на пътя).
Идеята ми е следната: всеки шофьор по време на каране се съобразява, че отдясно свършва пътя и са възможни препятствия (както и пешеходци, спазващи ЗДП). Но диваците, които карат като за последно (за някои наистина става такова), не знаят какво е ЗДП и не обичат коли пред себе си, се намират по-често в лявото платно. А един пешеходец там би бил обърнат с гръб и няма да има възможност да реагира. Ето затова вече се движа срещу тях и съм по-спокоен...
Допълнение: ЗДП означава Закон за движение по пътищата.
вторник, 15 юли 2008 г.
"Любопитството уби котката"
Чували сте, предполагам, тази реплика... Но любопитството е заложено във всеки самоусъвършенстващ се вид, защото то води до нови знания и открития. Въпреки това, често се подиграваме на любопитни хорица, които ни заобикалят и ги причисляваме към клюкарите. Понеже съм запален по приложна психология си правя разни тестове и наблюдения и откривам интересни резултати водещи до едно - всъщност, всички сме любопитни в еднаква степен, но едните се прикриват по-добре от всички. Ако извикате например след група мъже "Ей, педал", не очаквайте да се обърнат само тези, които се чувстват такива ;)
Или си направете един експеримент: дайте някаква снимка на някого, като предварително го заинтересувате да я погледне. В момента на даване обаче (за да хванем първичния инстинкт), му кажете следното: само не я обръщай. И какво мислите ще стане? Грубо сметнато 80% от хората ще я обърнат мигновено, без да са погледнали фотоса въобще. Останалите 20% успяват да се удържат, но пръстите им посиняват от стискане и ако не намерят начин по-късно тайничко да надникнат от другата страна ще го преживяват като пропуск доста време.
Коментари?
Или си направете един експеримент: дайте някаква снимка на някого, като предварително го заинтересувате да я погледне. В момента на даване обаче (за да хванем първичния инстинкт), му кажете следното: само не я обръщай. И какво мислите ще стане? Грубо сметнато 80% от хората ще я обърнат мигновено, без да са погледнали фотоса въобще. Останалите 20% успяват да се удържат, но пръстите им посиняват от стискане и ако не намерят начин по-късно тайничко да надникнат от другата страна ще го преживяват като пропуск доста време.
Коментари?
Абонамент за:
Публикации (Atom)