неделя, 10 август 2008 г.

Селекции на породисти хора

Отново ми проработи въображението, този път в областта на човешката нужда да се чупи нещо. Направих връзка с хищниците, които маркират своя територия и се запитах: това ли е доказателството, че и ние хората сме хищници?
Когато човек мине покрай нещо и импулсивно го счупи, просто ей така, дали просто "маркира територия" или е изблик на негативно отношение към труда на другите? Моята теория ми звучи все по-логично, като взема предвид следните фактори:
- човекът все пак си е хищник
- само мъжките екземпляри маркират територии.
Един уважаван от мен човек е казал, че расите се делят на създатели на култури, носители на култури и рушители на култури. Но вече културите толкова се смесиха (особено под влиянието на интернет), че ако си хвърлиш телевизора през прозореца това няма да означава омраза към България примерно, особено ако телевизорът е китайско производство. Но този пример май не се вписа в темата...
Понеже обичам да обсъждам интелигентни теми с майка ми, нейното мнение в скучая бе, че ако правя сравнение с животните, то човекът в случая руши нещо създадено, вместо да изгражда. Аз веднага опонирах с тезата, че ако един леопард препикае дръвче, то едва ли ще го приеме като поливане.
Някакъв извод: маркирането (чупенето) ни е заложено в животинското начало, просто някои хора подтискат инстинкта си и чупят по-рядко. Друг е въпросът за онези, които се гневят на първичните хора, съсипващи всичко край себе си - те може би се сърдят, че някой "маркира" върху собствените им територии...
Май пиша пълни глупости, а?

Няма коментари: