четвъртък, 18 август 2011 г.
неделя, 27 февруари 2011 г.
За най-гледаната телевизия
Много обичам БТВ. Любимата ми телевизия! Тази вечер даваха разтърсващата драма на Пламен Йоргов, който е бил осъден на смърт и осем години е чакал изпълнение на присъдата си. През това време обаче парламентът наложил мораториум върху смъртното наказание и той останал с присъда доживотен затвор. Даваха окаяното му лице и обясняваха как е осъдил държавата, защото лежи присъда, която не му е дадена в съд. Сравняваха законите в България с тези в Америка, както правят с целия ни живот и затова стигнахме до тяхната деградирала и гнила демокрация.
Повториха "този човек" няколко десетки пъти, изказаха се много хора в негова защита. И в цялата тази бълвоч някак си пропуснаха да споменат за какво е осъден. Нямаше кога, защото трябваше да изтъкнат човешкото в него и как целият му живот бил съсипан.
Нищо особено не е направил този човечец. Просто е изнасилил и удушил три деца. Майната им, ще направим нови, ама той е още в затвора. Докога?
Повториха "този човек" няколко десетки пъти, изказаха се много хора в негова защита. И в цялата тази бълвоч някак си пропуснаха да споменат за какво е осъден. Нямаше кога, защото трябваше да изтъкнат човешкото в него и как целият му живот бил съсипан.
Нищо особено не е направил този човечец. Просто е изнасилил и удушил три деца. Майната им, ще направим нови, ама той е още в затвора. Докога?
петък, 18 февруари 2011 г.
сряда, 16 февруари 2011 г.
Интересно в нета
Докато се наканя да пиша ще ви метна няколко изкопани връзки за разглеждане:
Забравих, че работя тук, честно
Птицата, за която ще пиша...
Стийв Кайл - Манифест за играта
Как се подава жалба за СПАМ пред КЗП
Забравих, че работя тук, честно
Птицата, за която ще пиша...
Стийв Кайл - Манифест за играта
Как се подава жалба за СПАМ пред КЗП
сряда, 2 февруари 2011 г.
Смях
Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.
сряда, 26 януари 2011 г.
Не желая да съм лоялен клиент
Е, вече прекалиха. То не бе SMS-и колко отстъпки ще получа и какви телефони ще взема, то не бе обаждания, как съм влязъл в програмата им за лоялни клиенти и да заповядам в офиса им, за да видя какво печеля. Да, за мобилен оператор говоря и по-точно за Глобул. Не е чак толкова лошо на пръв поглед. Обаче тези постоянни обаждания ми пречат на работата, дразнещи са, наред с всичкия спам покрай тях. Да не говорим, че аз съм лоялен клиент от доста години и си знам отстъпките, но офанзивата им започна преди няколко месеца. Разбирам, криза е, всеки се опитва да докопа клиенти, ама аз вече съм абонат и си плащам, друго от мен няма да докопат.
Затова реших, вече веднъж годишно ще закъснявам с плащането си към тях. Това е достатъчно, за да престана да бъда лоялен клиент и няма да ме тормозят толкова. Какво, като ще загубя няколко стотинки отстъпка от сметката си?
Единствено ме притеснява да не са измислили и някаква система за нелоялни клиенти и да ме почнат на нова сметка с тормоза...
Затова реших, вече веднъж годишно ще закъснявам с плащането си към тях. Това е достатъчно, за да престана да бъда лоялен клиент и няма да ме тормозят толкова. Какво, като ще загубя няколко стотинки отстъпка от сметката си?
Единствено ме притеснява да не са измислили и някаква система за нелоялни клиенти и да ме почнат на нова сметка с тормоза...
четвъртък, 13 януари 2011 г.
Банго Васил - време е за ответен удар
Утре е Банго Васил, циганската Нова година. Време е да се подготвим за ответния удар, след нашите празници, така че вадете сурвакниците от шкафа и репетирайте сурвакарските пожелания.
Атаката ще започне от сутринта, с блокади на врати, църкви, автогари и всякакви сборни пунктове на братята. Налагайте наред, без да се стеснявате, като не пропускайте да поискате пари (започва се от 20 лева). Ако ви питат за какво са ви толкова, казвате за нови обувки, за лекарства, за всякакви неща от първа необходимост. Но не приемайте закуски, дори да сте плакали че нямате хляб!
Бъдете безочливи, така можете да пробудите състраданието към вас. Облеклото ви трябва да е по-скъсано, ако може с обувки на бос крак. Добре ще е да понастинете, като абсолютно забранени са всякакви носни кърпички, нека сополите текат, така е по-драматично. Даже се препоръчва да изпратите децата си да сурвакат, а вие си пийте ракийката в близката кръчма, където ще ви носят събраните пари.
Ако сега не си закърпим финансите, кога? Ден - Нова година храни ;)
Атаката ще започне от сутринта, с блокади на врати, църкви, автогари и всякакви сборни пунктове на братята. Налагайте наред, без да се стеснявате, като не пропускайте да поискате пари (започва се от 20 лева). Ако ви питат за какво са ви толкова, казвате за нови обувки, за лекарства, за всякакви неща от първа необходимост. Но не приемайте закуски, дори да сте плакали че нямате хляб!
Бъдете безочливи, така можете да пробудите състраданието към вас. Облеклото ви трябва да е по-скъсано, ако може с обувки на бос крак. Добре ще е да понастинете, като абсолютно забранени са всякакви носни кърпички, нека сополите текат, така е по-драматично. Даже се препоръчва да изпратите децата си да сурвакат, а вие си пийте ракийката в близката кръчма, където ще ви носят събраните пари.
Ако сега не си закърпим финансите, кога? Ден - Нова година храни ;)
сряда, 12 януари 2011 г.
България в Европа - статистиката за 2010 година
България в класациите на Европа по различни критерии:
1-во място по:
Разпространение на интернет сред тийнейджърите
Интернет-пиратство
Смъртност
Изоставени деца
Пушене
Аутсорсинг
Безработица
Милиардери
2-ро място по:
Разнообразие на животински видове
Спад на цени на имоти
3-то място по:
Културно-историческо наследство
Неплащане на данъци
Аборти
Спад на брутния вътрешен продукт (БВП)
Трафик на жени
Бедност
4-то място по:
Опасност на пътищата
5-то място по:
Нови молове
Автомобили на природен газ
Атаки в Интернет
Качество на водата за къпане
Най-чисти плажове
Свръхтегло
8-мо място по:
Брой неработещи и неквалифицирани младежи
14-то място по:
Продажба на бира
20-то място по:
Застрашеност от фалит
46-то място по:
Заплати
51-во място по:
Правене на бизнес
76-то място по:
Икономическа свобода
последно място по:
Продажба на музика
Гъстота на търговски площи
Конкурентоспособност
Борба с корупцията
Без коментар. Данните може да не са точни, защото са изваждани от статии в интернет.
1-во място по:
Разпространение на интернет сред тийнейджърите
Интернет-пиратство
Смъртност
Изоставени деца
Пушене
Аутсорсинг
Безработица
Милиардери
2-ро място по:
Разнообразие на животински видове
Спад на цени на имоти
3-то място по:
Културно-историческо наследство
Неплащане на данъци
Аборти
Спад на брутния вътрешен продукт (БВП)
Трафик на жени
Бедност
4-то място по:
Опасност на пътищата
5-то място по:
Нови молове
Автомобили на природен газ
Атаки в Интернет
Качество на водата за къпане
Най-чисти плажове
Свръхтегло
8-мо място по:
Брой неработещи и неквалифицирани младежи
14-то място по:
Продажба на бира
20-то място по:
Застрашеност от фалит
46-то място по:
Заплати
51-во място по:
Правене на бизнес
76-то място по:
Икономическа свобода
последно място по:
Продажба на музика
Гъстота на търговски площи
Конкурентоспособност
Борба с корупцията
Без коментар. Данните може да не са точни, защото са изваждани от статии в интернет.
петък, 3 декември 2010 г.
Някакво начало
Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирахме. Мълчахме. Очаквахме нещо, но не бях наясно какво. А и мисълта ми беше заета с проблема защо не виждам лицата на спътниците си? Единият беше мъж, седнал срещу мен с гръб към недалечния град. Изглеждаше уморен - по-скоро умствено, отколкото физически. Инстинктът ми подсказваше, че трябва да се пазя от него. Да се страхувам. Да бъда нащрек. Да пазя човека до себе си...
До мен седеше жена. Неизвестна. Но част от мен. Добрата ми част. Обичах я, въпреки, че не познавам обичта. Гледах пламъците, които се мятаха без никакъв синхрон и извън всякакви математически логики. Парченце хаос в подредената вселена. Същият хаос, който се бе вселил в мен от известно време и ме плашеше. Правеше ме различен, непредсказуем и неконтролируем.
- Започна - жената протегна ръка напред. Тримата обърнахме безлики погледи към града и видяхме сиянието. Мъжът разкърши рамене:
- Ще погледна - изправи се.
Зад нас, огромна купчина железа, пречупени в гротескна форма, три богоподобни туловища, наведени над главите ни, сякаш сме техни играчки. Едното бавно и мощно се издигна, мъжът беше на мястото на главата му, цели двайсет метра нагоре. Не гледах към него. Той беше завършил своя път и щеше да умре. Хванах ръката на жената без лице. Тя ме погледна и за момент се зачудих какво вижда. После каза:
- Да си вървим.
Изправихме се, обърнахме гръб на сивия град и тръгнахме. От тук започваше бъдещето. Миналото ни махна за сбогуване, после със замах посегна и направи огромна дупка в мен. Черна болка, която завинаги оставаше мой спътник.
Така трябваше да бъде...
До мен седеше жена. Неизвестна. Но част от мен. Добрата ми част. Обичах я, въпреки, че не познавам обичта. Гледах пламъците, които се мятаха без никакъв синхрон и извън всякакви математически логики. Парченце хаос в подредената вселена. Същият хаос, който се бе вселил в мен от известно време и ме плашеше. Правеше ме различен, непредсказуем и неконтролируем.
- Започна - жената протегна ръка напред. Тримата обърнахме безлики погледи към града и видяхме сиянието. Мъжът разкърши рамене:
- Ще погледна - изправи се.
Зад нас, огромна купчина железа, пречупени в гротескна форма, три богоподобни туловища, наведени над главите ни, сякаш сме техни играчки. Едното бавно и мощно се издигна, мъжът беше на мястото на главата му, цели двайсет метра нагоре. Не гледах към него. Той беше завършил своя път и щеше да умре. Хванах ръката на жената без лице. Тя ме погледна и за момент се зачудих какво вижда. После каза:
- Да си вървим.
Изправихме се, обърнахме гръб на сивия град и тръгнахме. От тук започваше бъдещето. Миналото ни махна за сбогуване, после със замах посегна и направи огромна дупка в мен. Черна болка, която завинаги оставаше мой спътник.
Така трябваше да бъде...
неделя, 7 ноември 2010 г.
Свършена работа, ама осрана
Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.
петък, 5 ноември 2010 г.
Какво значи хакер?
Eric Steven Raymond
Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер. Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера.
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.
Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер. Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера.
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.
неделя, 31 октомври 2010 г.
Оптимизация на Гугъл
Когато търсачката излезе на бял свят веднага се влюбих в нея. Изчистен дизайн, не като натруфения хит тогава, Yahoo, бързи резултати и лесни опции за по-подробно търсене. От тогава не съм използвал друга търсачка и никога не съм се чудил как стана толкова популярна.
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.
Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.
В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.
Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.
В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
Футболни страсти или мода?
Много пъти са ме питали от кой отбор съм, Левски или ЦСКА. На което аз отговарям, че съм от Габрово и моят отбор е Янтра. Но това винаги се оказва незадоволителен отговор и не мога да разбера защо. Как мога да избера от отбор, с който нямам нищо общо, само за да съм в едната "партия"?
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...
неделя, 24 октомври 2010 г.
Оправия българска
Постоянно наблюдавам една и съща гледка по обществения транспорт. Хора се качват, дават пари на шофьора и не изчакват за билетче, като показват добронамереност към него, че ще гушне някой лев в джоба и ще бъде доволен. Или ако има билетопродавач, слизайки на спирката си, пътниците му мушват билетчетата си в ръката, за да може да ги продаде отново и да закърпи мизерната си заплата.
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?
петък, 22 октомври 2010 г.
За Панагюрското съкровище и други такива
Излъчваните дебати къде да стои съкровището, в София или Пловдив, ме накараха да се замисля. Трябва ли всичко да се концентрира в столицата, с основанието, че там повече хора ще могат да го виждат? Трябва ли другите градове в България да продължат да се обезлюдяват, а с това да падат и приходите на общините, от които се издържа "великата" София и държавата?
Така всички чуждестранни гости ще носят само спомена за порутените сгради и улици, гъмжилото от изнервени коли и няма да се докоснат до красотата на природата ни, пътувайки до някой китен край, за да видят чудесата на родината ни. Туризмът ще остане само по черноморието, ако изобщо някой реши да почива в бетонните паркове с недостъпни плажове. Учениците няма да правят обиколни екскурзии с автобуси, както бе навремето, а ще пътуват до София и обратно. Всички ще търсят работа там, а в малките градчета ще останат само англичани, които с право вече искат да издигнат свои представители за кметове...
Не съм съгласен! Не ми се гледа по телевизията само за проблемите на София! Сигурно децата навред знаят коя е Йорданка Фандъкова, но не и как се казва кметът в собствения им град. Не искам да стъпвам в най-грозният и гротесков град в България, в който се събират всички мошеници и тарикати, след като не могат повече да се развихрят в малките градчета, където всеки познава всеки.
Писна ми да се делим на софиянци и провинциалисти!
Така всички чуждестранни гости ще носят само спомена за порутените сгради и улици, гъмжилото от изнервени коли и няма да се докоснат до красотата на природата ни, пътувайки до някой китен край, за да видят чудесата на родината ни. Туризмът ще остане само по черноморието, ако изобщо някой реши да почива в бетонните паркове с недостъпни плажове. Учениците няма да правят обиколни екскурзии с автобуси, както бе навремето, а ще пътуват до София и обратно. Всички ще търсят работа там, а в малките градчета ще останат само англичани, които с право вече искат да издигнат свои представители за кметове...
Не съм съгласен! Не ми се гледа по телевизията само за проблемите на София! Сигурно децата навред знаят коя е Йорданка Фандъкова, но не и как се казва кметът в собствения им град. Не искам да стъпвам в най-грозният и гротесков град в България, в който се събират всички мошеници и тарикати, след като не могат повече да се развихрят в малките градчета, където всеки познава всеки.
Писна ми да се делим на софиянци и провинциалисти!
сряда, 20 октомври 2010 г.
събота, 16 октомври 2010 г.
вторник, 12 октомври 2010 г.
Малко циничен хумор
Дами и господа,
Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на това твърдение:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма, аз съм проверил специално.
А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има:
1 далече, по-далече, най-далече, на майната си (на пи-и-и-чка си майна)
2 близо, по-близо, най-близо, на един кур разстояние (на една пишка място).
3 Хубаво, по-хубаво, най-хубаво, ебало си е майката.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Няма.
А на нашенски има - “Аз съм се бил напил и съм се бил бил”.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате.
А ние имаме - “Щял съм бил да работя”.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до: "I don't know"или "No idea".
А вижте ние колко заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "Ебеш ли го!", «Бъ ли маа му!», "А сега ме хвана на тясно!"
6. Може ли някой език да се похвали с простичката фраза, която изразява действие, което ще се извърши в непосредствен бъдещ момент, но всъщност се извършва с такава бързина в момвнта на изговарянето, че се превръща в свършен факт, т.е. умело съчетание между сегашно и минало време в бъдещето: «Ей сега ти ебах майката!»
7. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава универсална дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата "такова".
На последната 7-ма точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ..."
Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на това твърдение:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма, аз съм проверил специално.
А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има:
1 далече, по-далече, най-далече, на майната си (на пи-и-и-чка си майна)
2 близо, по-близо, най-близо, на един кур разстояние (на една пишка място).
3 Хубаво, по-хубаво, най-хубаво, ебало си е майката.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Няма.
А на нашенски има - “Аз съм се бил напил и съм се бил бил”.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате.
А ние имаме - “Щял съм бил да работя”.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до: "I don't know"или "No idea".
А вижте ние колко заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "Ебеш ли го!", «Бъ ли маа му!», "А сега ме хвана на тясно!"
6. Може ли някой език да се похвали с простичката фраза, която изразява действие, което ще се извърши в непосредствен бъдещ момент, но всъщност се извършва с такава бързина в момвнта на изговарянето, че се превръща в свършен факт, т.е. умело съчетание между сегашно и минало време в бъдещето: «Ей сега ти ебах майката!»
7. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава универсална дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата "такова".
На последната 7-ма точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!
И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.
Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".
Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ..."
събота, 2 октомври 2010 г.
Да караш най-скъпата кола - предимства
Какво ми хрумна със сутрешната чаша кафе. Предимства да караш най-скъпата кола са:- мацките сами ще искат да се возят при теб
- ще виждаш парите си всеки ден
- няма да ти се кисне пред компютър по цял ден
- няма да има значение как се обличаш и дали си избръснат
- катаджиите ще искат да погледат двигателя, а не аптечката
- няма опасност да ти я откраднат, защото трудно се пласира такава кола
- ще се научиш да караш по правилник, за да не я блъснеш
- ще те дават по телевизията и във Vbox
- ще имаш купища приятели
- ако останеш без работа винаги можеш да я превърнеш в най-желаното такси
Абонамент за:
Публикации (Atom)
