Смях

Човек, летящ на въздушен балон, установил, че се е загубил. Той се спуснал по-ниско и забелязал на земята човек. Спуснал се още и се обърнал към него:
- Простете, можете ли да ми помогнете? Аз се разбрах с един приятел да се срещнем още преди час, но не знам къде се намирам сега.
- Вие се намирате на въздушен балон на 30 фута от повърхността, между 40 и 42 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина.
- Вие сигурно сте програмист?
- Да, как се досетихте?
- Вие ми дадохте абсолютно точен отговор, но аз нямам никаква представа какво да правя с тази информация и все още съм се загубил. Откровено казано, Вие с нищо не ми помогнахте.
- А Вие навярно сте мениджър?
- Да, и как се досетихте?
- Вие не знаете къде се намирате и накъде отивате. Издигнали сте се дотук благодарение на въздуха. Дали сте обещание, което нямате представа как да изпълните, и очаквате хората, стоящи по-ниско от вас, да решат вашите проблеми. И накрая, Вие се намирате в същото положение, в което бяхте преди да ме срещнете, но неизвестно защо, за него се оказах виновен аз.

Не желая да съм лоялен клиент

Е, вече прекалиха. То не бе SMS-и колко отстъпки ще получа и какви телефони ще взема, то не бе обаждания, как съм влязъл в програмата им за лоялни клиенти и да заповядам в офиса им, за да видя какво печеля. Да, за мобилен оператор говоря и по-точно за Глобул. Не е чак толкова лошо на пръв поглед. Обаче тези постоянни обаждания ми пречат на работата, дразнещи са, наред с всичкия спам покрай тях. Да не говорим, че аз съм лоялен клиент от доста години и си знам отстъпките, но офанзивата им започна преди няколко месеца. Разбирам, криза е, всеки се опитва да докопа клиенти, ама аз вече съм абонат и си плащам, друго от мен няма да докопат.
Затова реших, вече веднъж годишно ще закъснявам с плащането си към тях. Това е достатъчно, за да престана да бъда лоялен клиент и няма да ме тормозят толкова. Какво, като ще загубя няколко стотинки отстъпка от сметката си?
Единствено ме притеснява да не са измислили и някаква система за нелоялни клиенти и да ме почнат на нова сметка с тормоза...

Банго Васил - време е за ответен удар

Утре е Банго Васил, циганската Нова година. Време е да се подготвим за ответния удар, след нашите празници, така че вадете сурвакниците от шкафа и репетирайте сурвакарските пожелания.
Атаката ще започне от сутринта, с блокади на врати, църкви, автогари и всякакви сборни пунктове на братята. Налагайте наред, без да се стеснявате, като не пропускайте да поискате пари (започва се от 20 лева). Ако ви питат за какво са ви толкова, казвате за нови обувки, за лекарства, за всякакви неща от първа необходимост. Но не приемайте закуски, дори да сте плакали че нямате хляб!
Бъдете безочливи, така можете да пробудите състраданието към вас. Облеклото ви трябва да е по-скъсано, ако може с обувки на бос крак. Добре ще е да понастинете, като абсолютно забранени са всякакви носни кърпички, нека сополите текат, така е по-драматично. Даже се препоръчва да изпратите децата си да сурвакат, а вие си пийте ракийката в близката кръчма, където ще ви носят събраните пари.
Ако сега не си закърпим финансите, кога? Ден - Нова година храни ;)

България в Европа - статистиката за 2010 година

България в класациите на Европа по различни критерии:
1-во място по:
Разпространение на интернет сред тийнейджърите
Интернет-пиратство
Смъртност
Изоставени деца
Пушене
Аутсорсинг
Безработица
Милиардери

2-ро място по:
Разнообразие на животински видове
Спад на цени на имоти

3-то място по:
Културно-историческо наследство
Неплащане на данъци
Аборти
Спад на брутния вътрешен продукт (БВП)
Трафик на жени
Бедност

4-то място по:
Опасност на пътищата

5-то място по:
Нови молове
Автомобили на природен газ
Атаки в Интернет
Качество на водата за къпане
Най-чисти плажове
Свръхтегло

8-мо място по:
Брой неработещи и неквалифицирани младежи

14-то място по:
Продажба на бира

20-то място по:
Застрашеност от фалит

46-то място по:
Заплати

51-во място по:
Правене на бизнес

76-то място по:
Икономическа свобода

последно място по:
Продажба на музика
Гъстота на търговски площи
Конкурентоспособност
Борба с корупцията

Без коментар. Данните може да не са точни, защото са изваждани от статии в интернет.

Някакво начало

Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирахме. Мълчахме. Очаквахме нещо, но не бях наясно какво. А и мисълта ми беше заета с проблема защо не виждам лицата на спътниците си? Единият беше мъж, седнал срещу мен с гръб към недалечния град. Изглеждаше уморен - по-скоро умствено, отколкото физически. Инстинктът ми подсказваше, че трябва да се пазя от него. Да се страхувам. Да бъда нащрек. Да пазя човека до себе си...
До мен седеше жена. Неизвестна. Но част от мен. Добрата ми част. Обичах я, въпреки, че не познавам обичта. Гледах пламъците, които се мятаха без никакъв синхрон и извън всякакви математически логики. Парченце хаос в подредената вселена. Същият хаос, който се бе вселил в мен от известно време и ме плашеше. Правеше ме различен, непредсказуем и неконтролируем.
- Започна - жената протегна ръка напред. Тримата обърнахме безлики погледи към града и видяхме сиянието. Мъжът разкърши рамене:
- Ще погледна - изправи се.
Зад нас, огромна купчина железа, пречупени в гротескна форма, три богоподобни туловища, наведени над главите ни, сякаш сме техни играчки. Едното бавно и мощно се издигна, мъжът беше на мястото на главата му, цели двайсет метра нагоре. Не гледах към него. Той беше завършил своя път и щеше да умре. Хванах ръката на жената без лице. Тя ме погледна и за момент се зачудих какво вижда. После каза:
- Да си вървим.
Изправихме се, обърнахме гръб на сивия град и тръгнахме. От тук започваше бъдещето. Миналото ни махна за сбогуване, после със замах посегна и направи огромна дупка в мен. Черна болка, която завинаги оставаше мой спътник.
Така трябваше да бъде...