неделя, 31 октомври 2010 г.

Оптимизация на Гугъл

Когато търсачката излезе на бял свят веднага се влюбих в нея. Изчистен дизайн, не като натруфения хит тогава, Yahoo, бързи резултати и лесни опции за по-подробно търсене. От тогава не съм използвал друга търсачка и никога не съм се чудил как стана толкова популярна.
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.

Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.

В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Футболни страсти или мода?

Много пъти са ме питали от кой отбор съм, Левски или ЦСКА. На което аз отговарям, че съм от Габрово и моят отбор е Янтра. Но това винаги се оказва незадоволителен отговор и не мога да разбера защо. Как мога да избера от отбор, с който нямам нищо общо, само за да съм в едната "партия"?
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...

неделя, 24 октомври 2010 г.

Оправия българска

Постоянно наблюдавам една и съща гледка по обществения транспорт. Хора се качват, дават пари на шофьора и не изчакват за билетче, като показват добронамереност към него, че ще гушне някой лев в джоба и ще бъде доволен. Или ако има билетопродавач, слизайки на спирката си, пътниците му мушват билетчетата си в ръката, за да може да ги продаде отново и да закърпи мизерната си заплата.
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?

петък, 22 октомври 2010 г.

За Панагюрското съкровище и други такива

Излъчваните дебати къде да стои съкровището, в София или Пловдив, ме накараха да се замисля. Трябва ли всичко да се концентрира в столицата, с основанието, че там повече хора ще могат да го виждат? Трябва ли другите градове в България да продължат да се обезлюдяват, а с това да падат и приходите на общините, от които се издържа "великата" София и държавата?
Така всички чуждестранни гости ще носят само спомена за порутените сгради и улици, гъмжилото от изнервени коли и няма да се докоснат до красотата на природата ни, пътувайки до някой китен край, за да видят чудесата на родината ни. Туризмът ще остане само по черноморието, ако изобщо някой реши да почива в бетонните паркове с недостъпни плажове. Учениците няма да правят обиколни екскурзии с автобуси, както бе навремето, а ще пътуват до София и обратно. Всички ще търсят работа там, а в малките градчета ще останат само англичани, които с право вече искат да издигнат свои представители за кметове...
Не съм съгласен! Не ми се гледа по телевизията само за проблемите на София! Сигурно децата навред знаят коя е Йорданка Фандъкова, но не и как се казва кметът в собствения им град. Не искам да стъпвам в най-грозният и гротесков град в България, в който се събират всички мошеници и тарикати, след като не могат повече да се развихрят в малките градчета, където всеки познава всеки.
Писна ми да се делим на софиянци и провинциалисти!

сряда, 20 октомври 2010 г.

Статистика