Свършена работа, ама осрана

Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.

Какво значи хакер?

Eric Steven Raymond

Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер. Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера.
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.

Оптимизация на Гугъл

Когато търсачката излезе на бял свят веднага се влюбих в нея. Изчистен дизайн, не като натруфения хит тогава, Yahoo, бързи резултати и лесни опции за по-подробно търсене. От тогава не съм използвал друга търсачка и никога не съм се чудил как стана толкова популярна.
В един момент обаче започнах да осъзнавам, че нещата започнаха да излизат от контрол.

Вече няма търсене в Интернет, има търсене в Google. Открих го по много интересен начин. Завърших сайта на един клиент и му пратих линк да го разгледа и одобри. След малко той ми се обади да ми каже, че не открива такъв сайт. Трябваше ми дълго време да го разпитвам, докато разбера, че той не пише линка в адресната лента, а в търсачката. Останах изумен! Естествено, Гугъл нямаше как да покаже току-що качен сайт, който още не е индексиран.
Google е критерий за качество на сайт. Друг случай. Предлагах да пренапиша сайта на една дама, защото беше много зле откъм съдържание и дизайн. Тя ме обори с тезата, че сайтът и се появява на осмо място в търсачката. Звучи добре, но не и когато сайтът е на тема мартеници и освен него има още два такива сайта.
Google ти казва какво да търсиш. Пиша някаква дума в търсачката, която не е често срещана. Получавам отговор "Може би имахте предвид:" и изкарани резултати от думата, която Гугъл има предвид, а не моята. Това ме вбесява доста често и се чудя къде да напиша "А може би нямах предвид!"
Google става все по-тежък. Особено в показването на изображения. Дори да задам стария стил на търсене в Изображения, на някои компютри виждам само бели квадратчета. Да не говорим, че дори в стандартното търсене вече ми показват картинки, клипове и флашки.

В заключение: Не искам да кажа нищо лошо за Гугъл и за това, че вече интернет се гради около тях. Още повече, че пиша в безплатен блог, който е тяхна собственост. Искам да изкажа учудването си от хората, които следват някакво правило, веднъж запаметено и не излизат от него, не мислят, действат рутинно. Всичко по-горе бе само констатация, провокирана от наблюденията ми над хората, особено след като вече два пъти виждам хора в търсачката на Гугъл да търсят Гугъл...

Футболни страсти или мода?

Много пъти са ме питали от кой отбор съм, Левски или ЦСКА. На което аз отговарям, че съм от Габрово и моят отбор е Янтра. Но това винаги се оказва незадоволителен отговор и не мога да разбера защо. Как мога да избера от отбор, с който нямам нищо общо, само за да съм в едната "партия"?
А навремето нещата бяха други, но днешните "фенове" едва ли ще ги проумеят. Тогава нямаше професионален футбол (сиреч нямаше комерсиализация) и играчите след мач се връщаха на работа по заводите. Тогава се играеше за слава и за удоволствието от победата, а не за премии. Тогава Левски беше отбор на полицията, а ЦСКА на армията. Ако отборите бяха с имена като "София", "Пловдив", "Габрово", "Ловеч", може би нещата щяха да стоят другояче?
Но както всичко в България и футболните страсти се изродиха в модни течения. Още помня мача в Габрово между Янтра и ЦСКА, на който целият стадион ревеше за армейците (под "целият стадион" имам предвид тумби от тийнейджъри)и на никой не му пукаше за местния отбор, който защитаваше честта на града. А после нямало футбол в България...
Няма и да има, след като все повече чужденци с трудно запомнящи се имена ще идват в отборите, за да пълнят касичките на президенти и клубове. Футболът отдавна не е спорт, а бизнес, но нали е на мода, простено му е...

Оправия българска

Постоянно наблюдавам една и съща гледка по обществения транспорт. Хора се качват, дават пари на шофьора и не изчакват за билетче, като показват добронамереност към него, че ще гушне някой лев в джоба и ще бъде доволен. Или ако има билетопродавач, слизайки на спирката си, пътниците му мушват билетчетата си в ръката, за да може да ги продаде отново и да закърпи мизерната си заплата.
Наистина, самарянска постъпка. Обаче не се замислят, че така пада дохода на фирмата, която осигурява транспорта. Че собствениците ще закъсат и ще започнат да намалят рейсовете по маршрутите, което ще доведе и до съкращения на персонал....
Иначе мрънкат, че преди по някои линии автобусите са се движели на всеки 15 минути, а сега има рейс на два часа. И кой е виновен? Правителството ли?