Родна реч омаяна, слята

Неотдавна гледах един английски филм, в който на места преводачът беше сложил субтитри "непреводимо" или "неразбираемо", не помня точно. Имаше и статия някъде, или по телевизията казаха как днешните англичани толкова са развалили езика си, че вече едва се разбират.
Същото става и при нас. Дори по "телевизия номер едно" все повече се допуска некнижовна реч. Особено дразнещата паразитна думичка "еми" преди всяко изречение или загатващото "ама" в края.
Не претендирам, че съм правилно говорящ, все пак говорът се влияе от средата на общуване. Но се стремя да запазя чистотата на езика, която имах преди, когато все още не допусках ден без книга в ръка. Ако и вие чувствате, че трябва да направите корекции в говоренето си, има едно простичко упражнение: четете някоя книга на глас, всеки ден по малко. Ползата от това:
- ще оправите речта си
- ще оправите правописа си
- ще се почувствате по-големи родолюбци
- ще изглеждате по-интелигентни за околните
- ще си намирате по-лесно работа
- ще почувствате, че правите нещо добро за себе си
и ще помогнете на българския език да оцелее

Стига толкова петролни разливи!

УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова, 1987г

Стихотворението е копирано от slovo.bg

Имам нужда от Замунда

Не искам да ощетявам никого, като тегля безплатно филми и музика от интернет. Например певци като 5оCent, които имат къщи "само" с 19 спални, а можеха да са двойно повече, ако си купувахме техните албуми.
Искам да ходя на кино, да гледам филми като Аватар и Мисия Лондон, но най-близкото кино е на 60 километра от нашия град. Бих искал, когато ми се догледа някой стар филм, да отскоча до близката видеотека, ако държавата не ги бе затрила с непосилни данъци.
Искам да си купувам музика, но какво съм виновен, че се увличам по албуми, които са били издавани преди много години и изобщо не са продавани в България.
Нека не се превръщаме в цензурирана държава като Китай и Куба, иначе ще сме загубили 20 години опити да заживеем в свободна страна! Нека се направи нещо в тази България, но да се започне от където трябва и както трябва, а не да се оправдават вечно с "черния" интернет и все той да им е трън в очите.
Казват, че сме на първо място по интернет-пиратство в Европа. А истинските пирати на първо място са сомалийците и причината е една - доходите на населението.
Ако имаш средствата да си купиш оригинален продукт, би ли ползвал менте?

Големите фирми с големите неуредици

Иде реч за Билла. В новооткрития мол на нашата улица отвориха магазин. Майка ми бе първата клиентка от фамилията и се прибра радостна, че са и издали бонус-карта, в която може да трупа точки. Картата бе придружена от два къса, които трупат към нея и ние с брат ми получихме дял. Моментът беше такъв, че се редуваха много празници, рожденни дни и всякакви поводи за яко пазаруване, та се възползвахме да правим камари от точки. И така, докато мина един месец...
При следващото посещение, майка извадила картата си на касата, а касиерката споделила, че тази карта не е валидна, защото не била с правилно попълнени данни.
От всичките точки, които трупахме, остана кръгла нула, а Билла си спечели една голяма точка - мастилено черна.

Любими цитати и мъдрости

Авраам повярвал в Бог по силата на абсурда. Вярата е абсурд. Любовта също. Трябва да вярваш.
Дейвид Морел

Онзи, който не се страхува от нищо, е по-могъщ от този, от когото се страхуват всички.
Фридрих фон Шилер

Мъртвите са дарени с тишина, а живите с мълчание.
Христо Фотев

Вървя по въже, не ми ръкопляскайте, това е моят път. Облякох си клоунски дрехи да ви разсмея когато падна.
Иван Кулеков

Който не умре от меч, ще умре по друга причина. Причините са много - смъртта е една.
Осама бин Ладин

Ей богу, толкова сте хубава, че ми се иска просто да седна и да заплача.
Ъруин Шоу, "Богат беден"

Рицарят има светлина, когато правилно влиза на сцената.
Том Стопърд

Аз съм мрак със извор в светлината, с извор в теб самия.
Херман Мелвил, "Моби Дик"

Може и да остарявам, но отказвам да порасна.
Катлийн Доухърти

Човекът е въже, простиращо се между животното и Супермена - въже над бездна.
Фридрих Ницше

Мечтата на едно момче е като вятъра лудешки, и дълги като цял живот са мислите момчешки.
Лонгфелоу

Когато слънцето залезе, никоя свещ не може да го замени.
"Песен за огън и лед"

Всяка достатъчно напредничава технология е неотличима от магията.
Артър Кларк

Хората са три вида - част от проблема, част от решението и част от пейзажа.
неизвестен

Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.
Паулу Коелю

Предпочитам невъзможното, което убеждава, пред възможното, което звучи неубедително.
Аристотел

Безчестен е онзи, що казва "сбогом", когато мрак обвие пътя.
Гимли, син на Глоин

Никой, който върши добро, не го прави просто така. Винаги е някаква сделка.Правите нещо добро и получавате нещо в замяна - благодарност, признание или дори само знанието, че сте извършили нещо положително.
Волфганг Холбайн

Този, който пита, е глупав 5 минути, а този, който не пита - цял живот.
Китай

Това, че не ни свързва любов, не е причина да ни дели омраза.
Съмърсет Моъм

Хората рядко имат смелостта да са докрай добри или докрай лоши.
Макиавели

Светът е евтино и долнопробно място, натъпкано с нежелани наематели, които винаги закъсняват с наема
Рос Томас