Най-често срещаните заблуди сред купувачите са:
- гаранцията на всичко е две години
- ако стоката ми се повреди, продавачът е длъжен да я подмени
Пояснявам:
Никъде в Закона не пише, че гаранцията става две години. Там се говори за срок на рекламация, който е нещо съвсем различно. Самият продукт може да бъде без никаква гаранция, но пак имате правото да направите рекламация в двугодишен срок.
Търговската гаранция се дава обикновено от производителя или вносителя. Например, ако си купувате принтер HP от Техномаркет, гаранционната карта не е от името на търговската верига, а от името на вносителя. Не се бъркайте с това, че ви я попълват в магазина! Тази гаранция покрива повреди, проявили се след продажбата не по вина на потребителя, или, в специални случаи, дори такива, причинени непредумишлено от него. Ако се позовавате на гаранцията, трябва да отидете в сервиза, посочен в нея.
От друга страна, продавачът отговаря за несъответствия с договора за продажба. Примерно, след като сте си закупили принтер, се оказва, че не е възможно да му се подменят консумативите с други, поради техническо разминаване. Тогава вече продавачът е длъжен да го приведе във вид, в който е сключен договорът за продажба (т.е. вие сте закупили принтер, който е със сменяеми консумативи).
Търговската гаранция е изявление на производителя или вносителя или търговеца, че стоката при нормална предписана употреба ще запази своите качества в определен период и ако не ги запази, то разходите по привеждане на стоката в съответствие ще са за сметка на производителя, вносителя, респективно в редки случаи търговеца. Търговската гаранция се удостоверява с гаранционна карта.
Търговецът е длъжен да продаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба и отговаря за всяка липса на съответствие на стоката с договора, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието и дори стоката да няма търговска гаранция или е с изтекла такава. Рекламацията се удостоверява с касов бон.
Двата документа, търговска гаранция и касов бон, са неделими един от друг, освен в случаите, когато стоката няма търговска гаранция. Тогава е достатъчен само касов бон.
За повече яснота ще ви цитирам друго изказване по темата:
1. Търговската гаранция няма нищо общо с отговорността на продавача за несъответствие на стоката;
2. Търговската гаранция не е задължителна, но когато се предоставя тя трябва да има задължителни реквизити;
3. Няма изискване за срок на търговската гаранция - може да се предостави за 1 м., може и за 10 г.
4. Търговската гаранция обикновено се предоставя от производителя, респективно вносителите и те са лицата които отговарят по нея. Нищо, че ви я връчват в магазина. Ако се позовете на нея, то трябва да отидете да предявите рекламацията там, където е описано в гаранционната карта. Обикновено това е в сервиз, който е в договорни отношения с вносителите или производителите. По-големите вериги си имат собствени сервизни бази.
5. Дали потребителя е получил търговска гаранция или не, то има правото да си предяви рекламация пред търговеца на общо основание, т.е. отговорността му за несъответствие на потребителската стока с договореното, което несъотвествие се е проявило до 2 г. от доставката на стоката /законът нарочно говори за доставка, а не за покупка, защото предаването на стоката може да стане в по късен момент от сключване на договора и плащане на цената/.
6. На кое от двете ще избере да се позове потребителя, зависи само от неговата воля.
7. Има и въпроси, за какво е тогава тази търг. гаранция, след като продавача си отговаря на общо основание. Ами защото т.г. може да е със срок по-дълъг от 2 г., както и други неща, които когато имам време ще ги обясня. Също така неправилно се употребява термина законова гаранция. Това е отговорност за несъотвествие, защото законът нямам как да ви гарантира каквото и да е било. Гаранцията е изявление на производителя или вносителя или търговеца, че стоката при нормална предписана употреба ще запази своите качества в определен период и ако не ги запази, то разходите по привеждане на стоката в съответствие ще са за сметка на производителя, вносителя, респективно в редки случаи търговеца.
8. Права по Закона за защита на потребителите могат да упражняват само потребители в смисъла, който той дава на това понятие - единствено и само физически лица /не фирми/, които са придобили стоката или услугата за свои нужди и не са свързани с упражняване на професия или занаят. Затова когато пазарувате, гледайте кой ще е страна по договора, та после да няма................ох, ах.
Цитатът е на човек, който твърди, че е участвал в съставянето на Закона за защита на потребителите.
Остана само да добавя, че двете понятия имат връзка само в едно положение. Ако срокът на търговската гаранция е по-дълъг от две години, тогава и срокът за рекламация се приравнява с него.
