Банго Васил - време е за ответен удар

Утре е Банго Васил, циганската Нова година. Време е да се подготвим за ответния удар, след нашите празници, така че вадете сурвакниците от шкафа и репетирайте сурвакарските пожелания.
Атаката ще започне от сутринта, с блокади на врати, църкви, автогари и всякакви сборни пунктове на братята. Налагайте наред, без да се стеснявате, като не пропускайте да поискате пари (започва се от 20 лева). Ако ви питат за какво са ви толкова, казвате за нови обувки, за лекарства, за всякакви неща от първа необходимост. Но не приемайте закуски, дори да сте плакали че нямате хляб!
Бъдете безочливи, така можете да пробудите състраданието към вас. Облеклото ви трябва да е по-скъсано, ако може с обувки на бос крак. Добре ще е да понастинете, като абсолютно забранени са всякакви носни кърпички, нека сополите текат, така е по-драматично. Даже се препоръчва да изпратите децата си да сурвакат, а вие си пийте ракийката в близката кръчма, където ще ви носят събраните пари.
Ако сега не си закърпим финансите, кога? Ден - Нова година храни ;)

България в Европа - статистиката за 2010 година

България в класациите на Европа по различни критерии:
1-во място по:
Разпространение на интернет сред тийнейджърите
Интернет-пиратство
Смъртност
Изоставени деца
Пушене
Аутсорсинг
Безработица
Милиардери

2-ро място по:
Разнообразие на животински видове
Спад на цени на имоти

3-то място по:
Културно-историческо наследство
Неплащане на данъци
Аборти
Спад на брутния вътрешен продукт (БВП)
Трафик на жени
Бедност

4-то място по:
Опасност на пътищата

5-то място по:
Нови молове
Автомобили на природен газ
Атаки в Интернет
Качество на водата за къпане
Най-чисти плажове
Свръхтегло

8-мо място по:
Брой неработещи и неквалифицирани младежи

14-то място по:
Продажба на бира

20-то място по:
Застрашеност от фалит

46-то място по:
Заплати

51-во място по:
Правене на бизнес

76-то място по:
Икономическа свобода

последно място по:
Продажба на музика
Гъстота на търговски площи
Конкурентоспособност
Борба с корупцията

Без коментар. Данните може да не са точни, защото са изваждани от статии в интернет.

Някакво начало

Седяхме край огъня, както древните хора са седяли. За нас той беше странно нещо, непривично за времето ни. И все пак усещахме магията, която бе привличала векове наред не само с топлината и светлината си, а с някакво странно усещане за уют и спокойствие, дори и насред огромно поле, където се намирахме. Мълчахме. Очаквахме нещо, но не бях наясно какво. А и мисълта ми беше заета с проблема защо не виждам лицата на спътниците си? Единият беше мъж, седнал срещу мен с гръб към недалечния град. Изглеждаше уморен - по-скоро умствено, отколкото физически. Инстинктът ми подсказваше, че трябва да се пазя от него. Да се страхувам. Да бъда нащрек. Да пазя човека до себе си...
До мен седеше жена. Неизвестна. Но част от мен. Добрата ми част. Обичах я, въпреки, че не познавам обичта. Гледах пламъците, които се мятаха без никакъв синхрон и извън всякакви математически логики. Парченце хаос в подредената вселена. Същият хаос, който се бе вселил в мен от известно време и ме плашеше. Правеше ме различен, непредсказуем и неконтролируем.
- Започна - жената протегна ръка напред. Тримата обърнахме безлики погледи към града и видяхме сиянието. Мъжът разкърши рамене:
- Ще погледна - изправи се.
Зад нас, огромна купчина железа, пречупени в гротескна форма, три богоподобни туловища, наведени над главите ни, сякаш сме техни играчки. Едното бавно и мощно се издигна, мъжът беше на мястото на главата му, цели двайсет метра нагоре. Не гледах към него. Той беше завършил своя път и щеше да умре. Хванах ръката на жената без лице. Тя ме погледна и за момент се зачудих какво вижда. После каза:
- Да си вървим.
Изправихме се, обърнахме гръб на сивия град и тръгнахме. От тук започваше бъдещето. Миналото ни махна за сбогуване, после със замах посегна и направи огромна дупка в мен. Черна болка, която завинаги оставаше мой спътник.
Така трябваше да бъде...

Свършена работа, ама осрана

Съжалявам за циничния език, но няма как да нарека случката от днес с друго име.
Двама щастливо прегърнати младежи слязоха от скъпа кола пред блока, правиха нещо във входа и си заминаха. Точно тогава излизах навън и заварих един съсед да стърже нещо от стъклото на вратата. Оказа се, че това бяха служители на Jet Credit, които са залепили красив стикер с напомняне към някоя си Христина, че не си е плащала вноските по кредита.
Хубаво, ама освен че в нашия вход няма такъв човек, този стикер толкова добре бе залепнал, че само времето може да го премахне. Сега ще си го гледаме поне с месеци, както правихме със стикерите на друга фирма, предлагаща бързи заеми. Ако входната врата не се заключваше, може би щяха да украсяват вратите на домовете ни, ей така, предколедно, да ни направят по-щастливи и празнично настроени?
Не ми ли стига, че като чакам автобус на спирката, се чувствам като в пантеон с всичките тези некролози, закриващи дори надписа, че такива прояви ще се глобяват?
Трябва ли да търпим такива евтини самореклами и такава простащина? Така пари не се правят. Само се губят клиенти.

Какво значи хакер?

Eric Steven Raymond

Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер. Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера.
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.