събота, 16 октомври 2010 г.

Лаф на деня

Искам iPod, но да не е NEO

вторник, 12 октомври 2010 г.

Малко циничен хумор

Дами и господа,

Моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на това твърдение:

1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма, аз съм проверил специално.
А на български има - "църцори".

2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма.
А на български има:
1 далече, по-далече, най-далече, на майната си (на пи-и-и-чка си майна)
2 близо, по-близо, най-близо, на един кур разстояние (на една пишка място).
3 Хубаво, по-хубаво, най-хубаво, ебало си е майката.

3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Няма.
А на нашенски има - “Аз съм се бил напил и съм се бил бил”.

4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате.
А ние имаме - “Щял съм бил да работя”.

5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до: "I don't know"или "No idea".
А вижте ние колко заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "Ебеш ли го!", «Бъ ли маа му!», "А сега ме хвана на тясно!"

6. Може ли някой език да се похвали с простичката фраза, която изразява действие, което ще се извърши в непосредствен бъдещ момент, но всъщност се извършва с такава бързина в момвнта на изговарянето, че се превръща в свършен факт, т.е. умело съчетание между сегашно и минало време в бъдещето: «Ей сега ти ебах майката!»

7. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава универсална дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма!
А на български има - това е думата "такова".

На последната 7-ма точка американският делегат не повярвал и казал "Не го вярвам това, че една дума може да замести коя да е дума в езика, аз лично ще проверя това!"
Разбира се Mr. Smith заповядайте в БГ да проверите!

И така мистър Томас Смит хванал самолета, прелетял океана и още веднага на аерогара София решил да пробва вълшебната дума. Отишъл на информацията и казал: "Моля ви, таковайте ми едно такси" - няма проблем, служителката набрала един номер и таксито пристига.

Изненаданият Мистър Смит се качва в таксито и казва на шофьора:
"Моля ви таковайте ме до най-луксозния хотел в София" - няма проблем - бум в Шератон. Още по-изненадан отива на рецепцията и казва:
"Моля ви таковайте ми една стая за 5 нощувки" - няма проблем регистрират го дават му ключа и момчето му занася багажа до стаята. Томас е като треснат, но продължава да тества думата не вярвайки на ушите и очите си - сяда в ресторанта и казва:
"Моля ви таковайте ми мешана такова с шопска такова и едно такова Каберне Совиньон" - след малко иде мешаната скара, шопската салата и виното.
"Oh my God, he was right - it really works" признал накрая Тома неверни. На сутринта станал и тръгнал към банята, но се сетил, че предишната вечер му направила впечатление една старинна сграда недалеч от хотела и един минувач го информирал, че това е Централна Баня, та нашият човек решил да я пробва как е, щото в неговата модерна държава няма такива работи. Влезнал човека да се къпе, но там нямало четка с дълга дръжка, с която да си търка гърба и той помолил един пич да му сапуниса гърба с думите
"Моля ви, таковайте ме отзад". При което оня се оказал услужлив човечец - (ми чужденец все пак - няма да го оставим с впечатлението, че не сме гостоприемни я!) - и съответно го "таковал".

Томас Смит останал доста изненадан от събитията, но си замълчал (все пак чужда държава, може пък тук това да е нормално) и като се върнал в Щатите - споделил си преживяванията, при което доцент Ганев се плеснал по челото и казал, о, аз забравих да ви предупредя колега, че "таковане" се спряга неправилно на гол гъз ..."

събота, 2 октомври 2010 г.

Да караш най-скъпата кола - предимства

Какво ми хрумна със сутрешната чаша кафе. Предимства да караш най-скъпата кола са:
- мацките сами ще искат да се возят при теб
- ще виждаш парите си всеки ден
- няма да ти се кисне пред компютър по цял ден
- няма да има значение как се обличаш и дали си избръснат
- катаджиите ще искат да погледат двигателя, а не аптечката
- няма опасност да ти я откраднат, защото трудно се пласира такава кола
- ще се научиш да караш по правилник, за да не я блъснеш
- ще те дават по телевизията и във Vbox
- ще имаш купища приятели
- ако останеш без работа винаги можеш да я превърнеш в най-желаното такси

петък, 24 септември 2010 г.

Родна реч омаяна, слята

Неотдавна гледах един английски филм, в който на места преводачът беше сложил субтитри "непреводимо" или "неразбираемо", не помня точно. Имаше и статия някъде, или по телевизията казаха как днешните англичани толкова са развалили езика си, че вече едва се разбират.
Същото става и при нас. Дори по "телевизия номер едно" все повече се допуска некнижовна реч. Особено дразнещата паразитна думичка "еми" преди всяко изречение или загатващото "ама" в края.
Не претендирам, че съм правилно говорящ, все пак говорът се влияе от средата на общуване. Но се стремя да запазя чистотата на езика, която имах преди, когато все още не допусках ден без книга в ръка. Ако и вие чувствате, че трябва да направите корекции в говоренето си, има едно простичко упражнение: четете някоя книга на глас, всеки ден по малко. Ползата от това:
- ще оправите речта си
- ще оправите правописа си
- ще се почувствате по-големи родолюбци
- ще изглеждате по-интелигентни за околните
- ще си намирате по-лесно работа
- ще почувствате, че правите нещо добро за себе си
и ще помогнете на българския език да оцелее

вторник, 3 август 2010 г.

Стига толкова петролни разливи!

УБИЙСТВО

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.

Петя Дубарова, 1987г

Стихотворението е копирано от slovo.bg