четвъртък, 16 юли 2009 г.

Чрез нахалство към прогрес

Случката е стара, но вчера си я припомних и реших да я споделя.
Отивах на село, но подраних за автобуса с половин час и още нямаше никого. Реших да си направя експеримент с наглостта на хората и започнах да броя. След като се бях наредил първи на опашката, до качването в автобуса пред мен застанаха, познайте колко? Не, всъщност бяха 23! човека. И всичките жени! Зад мен се наредиха още толкова, чинно чакащи реда си. В момента на качване, от някъде се появиха три ученички и се натиснаха най-отпред. Един дядо ги дръпна за ръкава, а на въпроса му "За вас няма ли ред?", те отговориха "Ние сме с карти" и се качиха.
Е, как да ни е наред държавата?

петък, 10 юли 2009 г.

Казармени мисли

Отново си спомних за казармата и нейното отричане, когато се наложи да съкратят чистачката в магазина.
Освен, че те учи как да станеш мъж, казармата ти дава и други умения. Например, младите нямат идея как се държи метла или как се забърсва под, как да лъснат витрините... Може би военната служба бе едно житейско усъвършенстване, което ти помага да оцеляваш по-нататък?
Когато живеех самостоятелно на квартира знаех как да си изпера дрехите без да притежавам пералня. Бях научен сам да ставам за работа, без някой да ме ръчка сутрин. Все важни неща според мен...